Мнението на един бивш избирател на ПП-ДБ. Или защо губят доверието на хората?

Борил Соколов


Изборите, на които ПП-ДБ спечелиха моето доверие, бяха и последните, на които гласувах за тях. И едва ли нещо би ме накарало да променя това свое решение.
Аз съм от хората, които повярваха в обещаваната „промяна“. Гласувах с искрено желание и надежда, че най-накрая нещо в тази държава може да се промени. Но вместо последователност и реализация на заявените принципи, станахме свидетели на поредица от политически компромиси, противоречия и решения, които постепенно отблъснаха немалка част от хората, повярвали им.
Първо бяха категоричните декларации срещу ГЕРБ и Борисов, последвани от управленската договорка именно с тях. Тук спокойно можем да вкараме и опасната близост с Пеевски. След това дойдоха изтеклите записи от Националния съвет на ПП с репликите за „ала-бала през президента“ и обсъждането на назначения в службите, свързани с чуждестранни посолства. Все теми, които закономерно породиха сериозни въпроси за политическите принципи, прозрачността и независимостта на решенията им.
Но за мен може би най-големият проблем е друг.
Постоянното внушение за морално и интелектуално превъзходство. За това колко образовани, модерни и демократични са те и колко неразбиращи, изостанали и едва ли не недостойни за демокрацията са останалите им сънародници.
Е, извинявайте, но демокрацията не е привилегия на хората, които гласуват по правилния според вас начин. И не дава право на никого да гледа отвисоко на собствените си сънародници.
Аз съм от хората, които трудно дават втори шанс, когато веднъж са били подведени. Особено когато си спечелил доверието им с категорични обещания и позиции, а впоследствие си направил точно обратното.
Не приемам и политическото лицемерие, при което хората се призовават да излязат на протест в името на определени принципи, а впоследствие същите тези принципи се оказват подчинени на поредната политическа договорка.
Съжалявам и за това, че лица, които лично на мен продължават да ми бъдат симпатични и които свързвам с по-умерен и конструктивен политически подход – например Надежда Йорданова и други – сякаш останаха на заден план за сметка на по-шумни фигури и далеч по-конфронтационен политически стил.
И нека бъде ясно: не твърдя, че всичко, което ПП-ДБ са направили, е грешно. Не отричам, че в техните редици има достойни хора и смислени идеи. Но политиката не се изчерпва с добри намерения и правилни лозунги. Тя изисква последователност, отговорност и най-вече доверие.
Когато правиш поредица от политически компромиси, отстъпваш от собствените си обещания и губиш подкрепата на хората, не можеш безкрайно да обясняваш резултата с това, че избирателите не разбират демокрацията, че са неинформирани или че някой друг им е виновен.
Понякога е необходимо просто да погледнеш в огледалото.
Доверието не се полага по право. То се печели. А когато го загубиш, първо трябва да потърсиш причината в собствените си действия, а не в хората, които са ти го дали. 


Фейсбук