Българите искат смяна на властта, но не и избори

Институциите – виновни, вотът на недоверие – справедлив, принципно желание за промяна във властта – по-скоро да, желание за избори – по-скоро не. Това са най-накратко обобщените резултати от най-новото проучване на „Галъп интернешънъл“ за обществените и политически нагласи.

Българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза. На този фон обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо, коментират социолозите.

Най-общо желание за смяна на правителството преобладава, макар и не с много, но когато стане дума по-конкретно за предсрочни избори, надделява неохотата, показва допитването. Българите, като цяло, предпочитат държавата да е собственик на дружествата, свързани с комуналните услуги – като водоснабдяване, електроснабдяване, парно.

Анкетираните са категорични - хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник. Помолени да избират само една между опции, 12% посочват опцията „Водната криза е последствие от промени в природата и климата“. 69% обаче се определят по-близо до варианта „Водната криза е последствие от дейността на хората и институциите“. 15% предпочитат опцията „Не съм достатъчно запознат с този въпрос“, а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа „природата е виновна“.

При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.

41% от българите искат оставка и смяна на правителството, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.

Явно, абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква, коментират анализаторите.

За сравнение, след „Апартаментгейт“ през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните – 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха. Оказва се, че тогава ситуацията е била сходна и като че ли дори малко по-тревожна в обществен план за настоящото управление.

Все пак, към момента на изследване (9 – 17 януари) кризата още е в развитие. По всичко личи, че тя ще бъде в развитие още дълго време, така че тепърва ще се изяснява структурата на масовите нагласи.

Две трети по-скоро предпочитат, по принцип, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост.

Данните са още едно доказателство за бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични.

835 души са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.