България е в демографски капан

България остава сред страните с най-бързо намаляващо население в ЕС, показват данните от новия Доклад на ЕК за демографията, изготвен от Съвместния изследователски център (Joint Research Centre). Изследването показва, че България е сред държавите с най-голям очакван спад на населението до 2050–2070 г.
Причините са комбинация от:
- ниска раждаемост;
- висока смъртност;
- продължаваща емиграция на млади хора;
- бързо застаряване на населението.
Един от най-сериозните проблеми, осветлени от доклада за България е, че работоспособното население у нас намалява най-бързо в Европа. Последиците биха могли да бъдат:
- недостиг на работна сила;
- затруднения за бизнеса;
- по-нисък потенциален икономически растеж;
- все по-голям натиск върху пенсионната система и здравеопазването.
Докладът подчертава, че България е сред най-застаряващите държави:
- делът на хората над 65 години ще продължи да нараства;
- съотношението между работещи и пенсионери се влошава;
- това увеличава публичните разходи за: пенсии,       здравни грижи и дългосрочна социална грижа.
Регионалните различия се задълбочават, именно затова Европейската комисия обръща специално внимание на държави като България, където има силна вътрешна концентрация на населението. Наблюдават се две противоположни тенденции:
- София и няколко големи града продължават да привличат хора;
- голяма част от Северозападна България, Родопите, Странджа и други периферни райони губят население с ускорени темпове.
Това води до:
- закриване на училища;
- ограничен достъп до здравни услуги;
- недостиг на работна сила в цели региони;
- затруднения при поддържането на инфраструктура.
Затова България е пример за „демографски капан“. 
Докладът посочва механизъм, който особено ясно се проявява в България: по-малко млади хора > по-малко раждания > още по-малко население > по-малко икономическа активност > нова емиграция.
Изтъква се, че този цикъл е сред най-трудните за преодоляване в ЕС.
За държави като България ЕК препоръчва:
- увеличаване на икономическата активност на възрастните хора;
- по-висока заетост на жените;
- инвестиции в умения и преквалификация;
- привличане и задържане на млади хора;
- политики за семейства и раждаемост;
- използване на законната миграция за запълване на недостига на работна сила;
- целенасочена подкрепа за обезлюдените региони.
Погледнато по региони, на практика всички всички български области са в отрицателните категории в изследването за промяна на населението между 2025 и 2050 година.
Най-силно засегнати са: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Силистра, Разград и Смолян, като те попадат основно в интервалите –20 до –30%, а на места и над –30%.
По-добре се представят: София (столица), Пловдив, Варна и Бургас, като при тях спадът е значително по-малък (най-често 0 до –10% или –10 до –20%).
Още по-тревожна е картината при възрастовата група 15-34 години, като почти цяла България е оцветена в:  –20 до –30% или над –30%
Особено тежко засегнати са: Северозападна България,     Северен централен район, части от Родопите и    Североизточна България.
Дори областите около големите градове губят значителна част от младото население. Изключение правят единствено: София, части от Пловдив, части от Варна, където спадът е по-умерен.
Важният извод от данните показва, че демографската криза не се изразява само в намаляване на населението, а в още по-бързо свиване на младите поколения. Именно това увеличава недостига на работна сила, ускорява застаряването и задълбочава регионалните различия.


Икономически живот