България губи позиции в световната търговия
България отстъпва позиции и е на 64 място сред всички износители в света през 2018-а година, след като година по-рано заемаше 61-ва позиция, се посочва в анализ на Веселин Илиев - главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация. Отстъплението е факт, въпреки че българският износ отбеляза нов исторически рекорд през миналата година, достигайки размер от 33,205 млрд. долара. Спрямо 2017-а годинаpo износът нараства с 6% при ръст на световния внос от 10 на сто. Според анализа на г-н Илиев за периода от 2014-2108 година българският износ, измерен в щатски долари, нараства годишно с 5%, докато световният внос се увеличава с 2 на сто.
Тези тенденции обаче са различни по отделните групи стоки, като българският експорт на електротехника и електроника се повишава ежегодно през визирания период с 10%, но благодарение най-вече на силно повишение с 19% през последната година. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът от България на машини и апарати пък нараства годишно за отчетения период с 5%, като за последната година (2018-а) увеличението е с цели 10 на сто. Добър средногодишен ръст от 4% отчита и експорта на мед и на медни продукти.
В същото време обаче износът на горива и електрически ток се понижава през периода 2014-2018 с 4% годишно, но в рамките на миналата година продължава да бъде един от важните генератори на средства в размер на 2,809 млрд. долара. Според предоставеният от Българската стопанска камара анализ тези 4 групи стоки формират 36% от износа на нашата страна.
По експертни оценки, износът на специална продукция (на стоки за отбраната) е за поне 777 млн. щатски долара, нараствайки с 15% годишно за периода 2014-2018, като само в рамките на миналата година достига размер от 1,399 млрд. долара. По този показател България би трябвало да е на единадесето място сред водещите стокови групи в нашия износ. Ако този износ се добави към посочените 33,2 млрд. долара, то България ще изпревари Литва (с износ за 33,404 млрд. долара) в световната ранглиста. Според същия анализ България е най-успешна при износа на патешки черен дроб като държи цели 24,5% от световния пазар за този продукт. Временно консервираните череши имат 19,7% дял, пшеница за посев 14,5%, патешкото месо – 13,3%, руди на благородни метали 11,6%, маслодаен слънчоглед 11,1%, анодна мед 10,8%.
През 2018 година сме осъществили износ за 198 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46,4% от българския износ. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32,5%. С всеки от първите 7 търговски партньора имаме положителен търговски баланс общо за 2 млрд. щатски долара.
Сред основните партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия (22%), Италия (15%), Румъния (15%), Гърция (15%), Холандия (23%), Китай (15%). Спад има с Турция, Франция и Испания. Направените от този анализ констатации показват, че преструктурирането на българския износ продължава. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика (политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други, които липсват у нас).
Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 година се оценява на 29-30%.
Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са: наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия; Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства; Хладилници, фризери; Някои фармацевтични и медицински изделия; Оптични изделия, сензори; Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри; Любителска радиотехника, ски, сноуборд, велосипеди.
Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.
България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.
В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни разработки и технологии, отколкото на българските. Технологичното обновление се случва чрез внос на технологии и индустриални права. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в големи западноевропейски фирми и се ползва за нарастване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката между университети и институти, от една страна, и индустрията, от друга.
