Георги Вулджев: Важни въпроси и проблеми в Бюджет 2027*

В официалното представяне на Бюджет 2027 бяха казани някои неща, които ме карат да съм по-оптимистично настроен отпреди.
1. Липсата на бюджетна дисциплина и безотговорното надуване на разходи бяха посочени като основни проблеми на фискалната политика през последните години. Правилно беше посочена вината за ситуацията, която носят настоящите най-остри критици на правителството. 
Ясно беше заявено от премиера, че настоящото правителство планира да коригира липсата на фискална дисциплина на предшествениците и да свали дефицита под 3% от БВП до 2029 г.
2. Рязането на разходи, най-вече текущи, за персонал беше поставено като категоричен приоритет от премиера Радев. Съкращаване на числеността на администрацията беше обещано като основен елемент от бюджетната политика. Вижте графиката долу. 
Бяха цитирани конкретни числа по министерства, обещана е административна реформа чрез сливане/елиминиране на дублиращи се структури.
3. Дори в контекста на много голям дефицит се планират мерки за стимулиране на инвестициите. "Искаме да развиваме инициативата на българския инвеститор" - това каза премиерът във връзка с разширяването на прага за приоритетни инвестиции. Много важно, защото е крайно време България да е способна да генерира мащабни вътрешни инвестиции.
4. Ускореното високотехнологично икономическо развитие в сфери като изкуствен интелект и роботизация се поставя като основен приоритет. Премиерът каза нещо изключително важно: "Европа трябва да развива роботизация, защото е изправена пред демографски срив, който се запълва с мигранти."
От ЕКИП неслучайно бием камбаната по тази тема още от миналата година. Роботизация, дигитализация, изкуствен интелект - това трябва да е пътят на бъдещото икономическо развитие. Не евтин мигрантски труд. 
Имаше и други положителни сигнали в представянето, но това са най-важните за мен.
Остават и някои много важни въпроси обаче. Например с оглед на това, че според първоначалните сметки приходите от данък "Свръхпечалба", който е еднократен, изглежда ще отговарят за по-голямата част от спада в дефицита догодина, как ще се гарантира, че той няма да започне отново да расте през 2028 г., когато този данък вече го няма? 
Надявам се на този много важен въпрос да има отговор в средносрочния бюджетен план.
Планирането на бюджетна консолидация до голяма степен чрез еднократни мерки е просто дългосрочно неустойчив подход. Който противоречи на иначе обнадеждаващата дългосрочна траектория, която обещава правителството.
Друга цялостна критика е, че макар и в правилната посока, според мен бюджетната рамка можеше да е по-амбициозна. Особено що се касае до административната реформа, новите технологии (най-вече изкуственият интелект) позволяват оптимизации, които не бяха възможни преди дори 5 години.

А след първото добро впечатление идва и по-отрезвяващият, по-подробен анализ 

на вече публикувания пълен Бюджет 2027. И, за съжаление, той не е толкова позитивен.
Безспорно е, че този бюджет предлага най-съществената фискална консолидация от 2020 г. насам. Поне като проект, нито един бюджет от предходните 6 години не е предлагал по-голям спад на дефицита и на текущите разходи като процент от БВП. 
Има обаче едно голямо "но". Всъщност дори няколко. 
А. Временни приходи трябва да покриват трайни разходи. Заложени са 800 млн. евро от данъка върху свръхпечалбите, без достатъчно ясна обосновка как ще бъдат събрани. През 2028 г. този приход изчезва. Половината от заместващите мерки тогава са очаквани 400 млн. евро от електронното фактуриране, което започва едва от средата на годината. 
Б. Бюджетът записва икономиите, преди да е показал убедително как ще ги постигне. Най-яркият пример са 228,3 млн. евро от оценката и контрола на достъпа до лична помощ или т.нар. ТЕЛК реформа. Новият модел за индивидуална оценка на потребностите е със срок декември 2027 г., а икономията се очаква в рамките на същата година. По-ранни контролни мерки има, но няма публикувана разбивка колко трябва да спести всяка от тях.
В. Най-трудните въпроси за заплатите остават нерешени. Автоматичните формули са замразени за 2027 г. и на министерствата беше наредено да ги премахнат и преработят. Но това още не се е случило окончателно. Проблемът е, че същевременно се планира почти замразяване на разходите за заплати. От около 503 млн. евро увеличение през 2027 г., през 2028 г. се предвижда едва 102 млн. евро, а през 2029 г. - 29 млн. (вижте таблицата). 
Но дори да бъдат напълно премахнати самите автоматизми, числата, предвидени за 2028/2029, видимо изискват и други мерки. Или масово замразяване на заплати в публичната сфера, или последващи съкращения на щатни позиции, отвъд това, което вече беше обещано за 2027 г. Но такива мерки аз не намирам ясно заявени в самия бюджетен план.
Спомням си, че миналата година бюджетите на ГЕРБ бяха сходно пожелателни в средносрочната си прогноза. Поддържането на приемлива траектория на текущите разходи след първата година на бюджета беше третирано изцяло като счетоводно упражнение, без ясно планиране. 
Уви, този проблем сега го срещаме отново. Едва ли е случайно, с оглед на това, че с изключение на самия министър, след смяната на властта в Министерството на финансите нямаше съществени кадрови промени. Хората, които пишат бюджетите днес, са (почти) същите като тези, които ги пишеха и преди година. И ги пишат по почти същия начин. Избирателите на "Прогресивна България" не мисля, че са гласували за това. 

От ГЕРБ трябва да спрат да наглеят, защото това вече не се трае

Най-много дълг за предходните 6 години е планиран и изтеглен през 2025 г., когато те управляваха, с Теменужка Петкова за финансов министър. А преди това неведнъж охотно гласуваха фискалните безумия на Асен Василев.
"Прогресивна България" от тези хора наследи огромни борчове, с поголовно криене (и крадене) на разходи по чекмеджета в АПИ, както Сметната палата показа черно на бяло. 
Сега се опитва да ги разплати заедно с провеждането на собствена политика и дори така новият дълг, който ще се вземе тази година, е с таван 10,1 млрд. спрямо 9,64 млрд. през 2025 г. На практика никаква разлика, а за 2027 г. е заложено новопоетият дълг (най-сетне) да започне да пада.
Впрочем, да не се пропуска, че дългът, който ГЕРБ изтегли от своя страна през 2025 г., беше почти ДВОЕН спрямо 2024 г., защото Пеевски трябваше да си купува МВР чрез тяхното правителство.
И все пак ГЕРБерите, които тотално погребаха публичните финанси на България, днес ръсят подобни простотии за "Жан-Виденов" бюджет. 
А някои техни фигуранти с болни интелектуални амбиции кръстосват ефира, за да учат Румен Радев на "държавничество".
Имайте поне малко срам и си трайте, докато на някой друг се пада да чисти вашата кочина.
Потресаваща пошлост.

Фейсбук 

* Заглавието е на редакцията