България и Румъния се провалиха в КОВИД-мисията

Първата причина е ролята на неубедените български доктори 

България е на второ място в Съюза по смъртни случаи, свързани с КОВИД-19 през последния месец, и на последно по ваксиниране. Едва 21% от населението е напълно ваксинирано. Експерти казват, че ситуацията се дължи на личните лекари, реакцията на институциите и податливостта на българите към фалшиви новини. Значителен брой общопрактикуващи медици препоръчват хората с хронични заболявания да не се ваксинират, докато в Западна Европа тези хора са били ваксинирани първи. Известният специалист по инфекциозни болести Атанас Мангъров омаловажава вируса от начало на пандемията и се изказва против ваксините. Това създаде среда на недоверие. 

"Не успяхме да обучим повечето доктори, които се занимават с ваксини. Моментът за провеждане на целенасочена кампания за медицински специалисти през лятото на 2020 г. беше пропуснат", коментира епидемиологът Християна Бацелова. "Медицинските специалисти се страхуваха да се ваксинират и в крайна сметка отказаха на пациентите си", добави Бацелова. 

По данни на Българския лекарски съюз около 70% от лекарите ни са ваксинирани, а това е едно от най-ниските нива в ЕС. "Първо, някои общопрактикуващи лекари отказаха да ваксинират много хора. След това недоверието се задълбочи от фалшивите новини. Време е да спрем да обвиняваме политиците. Не можем постоянно да обвиняваме другите за грешния си избор", изтъкна още Бацелова.

От друга страна, медицинската юристка Мария Шаркова коментира, че колебливостта от ваксинация в България не е ново явление. "Фалшивите новини допринесоха за колебливостта спрямо ваксината, наторявайки плодородната почва на политическата несигурност и каскадата от избори. Няколко души от различни партии силно подкрепиха ваксинацията, а политическите лидери мълчаха или дори използваха антиваксинална реторика, за да получат подкрепа на електората", каза тя. И допълни, че "все още няма институционална реакция срещу фалшивите новини, разпространявани от лекарите. Медиите предоставят думата на определени специалисти, които разпространяват фалшиви новини, позовавайки се на аргумента за плурализъм на мненията". 

Дори някои членове на Експертните съвети, назначени от министъра на здравеопазването, написаха препоръки в пряко противоречие с тези на международни професионални асоциации. Например те се обявиха против ваксинация на бременни жени или тези, които планират да забременеят през следващите шест месеца.

При румънците основната причина 

е, че политиците побързаха да обявят края на пандемията. През последните няколко седмици броят на новозаразените в страната рязко нарасна и скоро това бе последвано от увеличаване на броя на смъртните случаи. Миналата седмица беше регистрирана една от най-високите нива на смъртност в световен мащаб и Букурещ подаде молба за помощ от ЕС, за да облекчи част от напрежението върху здравната система.

Лекарите и политиците обвиняват кампаниите за дезинформация и скептицизма към ваксините за слабото разпространение на ваксините, но причините за тази ситуация са по-разнообразни. Румънците имат дълга история на недоверие към държавните органи и ръководството на кампанията за ваксинация не направи нищо, за да се справи с това.

Военен лекар беше назначен да ръководи кампанията и въпреки че този ход може да е помогнал в началото, тъй като военните са една от институциите с най-висок авторитет в Румъния, здравното министерство остана настрана и комуникацията беше лоша, според експерти по връзки с обществеността. Нещо повече, докато кампанията за ваксинация се провали в началото на лятото, високопоставени служители обявиха края на пандемията и кампанията за ваксинация беше отчетена за успешна. Страната беше първата в ЕС, която отмени ограниченията, въпреки че целите ѝ за ваксинация далеч не бяха постигнати. Първоначално правителството постави за цел да ваксинира 10 млн души до края на септември, а след това въведе средна цел от 5 млн души, ваксинирани до 1 юни. Но през май, когато цифрите все още бяха много далеч от целта, президентът Клаус Йоханис и премиерът Флорин Читу започнаха да премахват ограниченията. По-късно Читу каза, че целта му не е да ваксинира определен брой хора, а да преодолее пандемията. "Кампанията беше успешна, на практика спряхме пандемията", каза държавният глава през юни. Той оправда и без това ниския брой дози, прилагани ежедневно, с намаления брой инфекции, което поддържаше степента на приемане на ваксината на много ниски нива. С нарастването на броя на заразените през септември и особено през октомври, опашките в центровете за ваксинация се появиха отново, заедно с разговорите за нови ограничения и възможността зеленият пропуск да стане задължителен за определени дейности.

Междувременно експертите посочват, че България е втора след Румъния сред страните с най-ниска обща научна култура в ЕС, предаде БГНЕС. Според проучването, в тест за обща научна култура с 11 въпроса около 24% от анкетираните в ЕС са отговорили правилно на повече от 8 от 11-те въпроса, повече от половината (56%) са дали между пет и осем верни отговора, а всеки пети (20%) е успял да даде по-малко от пет верни отговора. Страните, в които анкетираните са дали по-малко от пет верни отговора, са България (56%), Румъния (47%) и Кипър (42%), сочат данните на Евробарометър.