13 Юли 2025неделя20:27 ч.

Знание

България не разбра смисъла на колежите

Една от големите грешки на реформите във висшето образование се задълбочава и днес

/ брой: 54

visibility 234

Чл.-кор. проф. Димитър Бучков

Преди десетина дни по една телевизия бе представена жена, завършила инженерно образование, която работи на длъжност офис-мениджър или, както тя образно се изрази - като секретарка. Търсила е и продължава да търси работа, отговаряща на квалификацията й, но не намира. Появи се също информация от Агенцията по заетостта, в която се посочва, че най-търсени са обикновени и преди всичко висококвалифицирани изпълнителски кадри, умеещи да работят със съвременна техника и съоръжения.
Пита се, защо е така, къде е причината? Може ли да се потърси тя и в системата ни за висше образование? Мисля, че този въпрос е основателен. Затова нека да проследим

кога, защо и как се зароди този проблем?

През 90-те години на миналия век у нас интензивно се разгърна масовизацията на висшето образование. Общият брой на студентите се увеличи около два пъти - от 130 до 250 хил., на моменти и до 260 хиляди. Броят на студентите на 10 хил. души население се промени от 150-160 (при 8,5 млн. население през 1991-1992 г.) до 310-320 (при 8,1 млн. население към 1998-1999 г.). Този процес беше аналогичен на експанзията във висшето образование на другите, дори и развити страни в Европа и света. По относителния показател брой студенти на 10 хил. души население бяха достигнати стойности, познати за повечето европейски страни (с изключение на някои от северните - с над 400 студенти), но по-ниски от тези в САЩ и Канада - с 500, 550 и повече студенти.
Процесът на експанзия, макар и с по-малка сила, отново се прояви през последните години на настоящото десетилетие, но вече стимулиран и от държавата с плановете за прием, които не бяха съобразени с пазара на труда, с демографските промени и другите условия в страната. С мотива да се разшири обхватът на висшето образование чрез широко отваряне на входните врати на университетите се стигна до куриоза висшите училища да се чудят как да изпълнят държавната поръчка.
  Най-сериозен недостатък на експанзията у нас беше, че в началото след 1990 г. тя се разви за много кратък период (4-5 години), докато в другите страни (най-вече развитите) протече в продължение на две-три и повече десетилетия. Така системите им за висше образование разполагаха с достатъчно време за адекватна реакция на бързо увеличаващия се брой студенти.
И най-същественото - бързото увеличаване на общия брой на студентите у нас стана само за сметка на университетския клон на висшето ни образование, докато в неуниверситетския клон (отначало в полувисшите институти и след това в колежите) броят им се запазваше, а на моменти и намаляваше. Процес, точно обратен на процесите в другите страни, където по време на експанзията по-бързо се увеличаваше както абсолютният, така и относителният дял на студентите в неуниверситетския клон (колежите) на висшето образование (вж. фиг. 1).
Тези събития у нас

имаха напълно субективен характер

тъй като държавата отначало се оттегли и на практика не упражняваше регулативните и контролните си функции. Всичко беше отдадено на откуп на висшите училища, които, позовавайки се на непълния и неясен Закон за автономията от 1990 г. и ръководейки се от корпоративни и други интереси, рязко увеличиха обучаваните студенти, занижавайки критериите за прием. А недостига на финансови средства започнаха да покриват с въвеждане на платеното обучение без всякакъв контрол.
От 1996 г., след приемането на новия Закон за висшето образование, упражнявайки вече законовото си задължение да планира и регулира приема на студенти, държавата на практика запази, дори и влоши пропорцията между приема на студенти в университетския и неуниверситетския клон на висшето образование. И сега от общия планиран прием на около 75 хиляди студенти за 2014 г. за колежите приемът е около 5800 (по-малко от 8%).     
Тази политика във висшето образование доведе и продължава да води до:
- стимулиране и неоправдано увеличаване на висшите училища от университетски тип, на което сме свидетели през последните години. Това се оказа сериозна причина за влошаване на качеството на висшето университетско образование поради занижените изисквания към приемания контингент;
- омаловажаване и постепенно ликвидиране на колежанското образование, в резултат на което се наблюдава настойчив стремеж на съществуващите колежи да прерастват във висши училища от университетски тип, на което сме свидетели и тази година (няколко колежа вече са внесени в НС с проекти за преобразуване). Затова представителите на бизнеса и на други сфери от обществената практика ще продължат да обвиняват висшите училища, че не подготвят кадри с необходимите практически умения за бързо включване в работния процес на тези организации. Това бе най-голяма грешка на т.нар. реформа по време на прехода във висшето ни образование.
В последните десетилетия на миналия век в световната практика се утвърдиха и ясно се разграничиха

два клона на образование след средното училище

(университетски и неуниверситетски), които заедно образуваха новите системи за висше образование. На тях, както бе подчертано, съответстват два типа висши училища - университетски и неуниверситетски. И което е особено важно, двете структури са паралелно изградени над средното училище, а не надстроени една върху друга, независимо че дават възможност за мобилност на студентите между тях. Характерът на подготовката и формите на обучение в двата типа висши училища съществено се различават. Първите (университетите) подготвят кадри за високите и средните етажи във всички области от обществената практика - управление, производство, наука, развой и др. Вторите (колежите у нас) подготвят изпълнителски и управленски кадри за средните и ниските етажи във всички обществени сектори и производството, със силна практическа професионална подготовка по съществуващите модерни технологии и практики.
Двете структури ги обединява общородовото понятие "висши училища", а конкретното им наименование e изключително разнообразно в Европа и света. Например при университетския тип висши училища се използват наименованията: университет, академия, висше училище, колеж (Имперският колеж в Лондон), институт (Масачузетският технологичен институт в САЩ), а "Големите висши училища" във Франция дори се считат за по-класни от тези с наименование университет. У нас според действащия закон за ВО въпросът с наименованието е категорично решен - университет за първия тип, респективно колеж за втория тип. В закона обаче няма запис, който да разграничава и да дава ясна представа за спецификата в организацията, характера на обучението и предназначението на подготвяните кадри от двата типа висши училища. А в приетата неотдавна в НС Стратегия за висшето образование до 2020 г. ролята на неуниверситетските висши училища изобщо липсва, а техни същностни функции са приписани на университетите.
В някои европейски страни има отделни закони (освен тези за университетите), с които се урежда спецификата на обучението и изследванията във ВУ от неуниверситетски тип. Например Австрия, където тези училища са известни с наименованието Fachhochschule (Фаххохшуле), през 2012 г. прие нов закон, допълващ основния закон за тези училища от 1993 г.

Обучението в колежите

обикновено е класно, с богата групова и индивидуална практика. То дори е по-скъпо от това в университетите. У нас до 1990 г. бяха развити двата клона (висшите и полувисшите училища), с очертана специфика и разлика между тях, с добра материална база и преподавателски кадри. Известни са дългогодишната практика и традициите по подготовката на кадри например за жп транспорта, съобщенията и образованието. В края на 80-те години се разкриха нови полувисши институти и за други професии. Появиха се елементи на мобилност между двата типа училища - например за педагогическите кадри.
За съжаление, поради консерватизъм и неразбиране на ролята на тези училища от страна на университетските среди, както и на ръководни органи в образованието, в обществото се формираше неправилно отношение към този тип образование. Самото наименование полувисши училища също допринасяше за негативно отношение към неясния "полувисш" продукт, който те създават. Освен това дълго време обучаваните в тях официално се водеха курсисти, а не студенти, с което още повече се влошаваше "имиджът" им в обществото.
Какво е положението у нас с двата типа висши училища сега?
Към настоящия момент имаме общо 43 висши училища от университетски тип, от които 7 са частни и 36 са държавни (33 граждански и 3 военни, като броят на последните се определя по специфични критерии). Общият брой на колежите (ВУ от неуниверситетски тип) е 26, от които 20 са държавни (1 самостоятелен и 19 в структурата на университетите) и 6 частни самостоятелни колежа. Или общо висшите училища (университети и колежи) са 69. Тук веднага възниква въпросът, който често се дискутира -

много или малко са висшите ни училища?

Появиха се предложения, внушени и от Световната банка, определящ и единствен да бъде мащабният критерий - "един университет на един милион население". За съжаление в защита на този подход се включиха и членове на академичната общност, медиите, както и официални представители на просветното министерство. Това се дължи както на липсата на опит и информация, така и на интересите на определени кръгове, на големите университети и на други фактори. Не се отчита, че това е чисто механичен и примитивен, а понякога и популистки подход, който е близък и приемлив за широката общественост поради ограничените й представи и недостатъчната информираност за историческото развитие и състоянието на проблема в другите страни. Несъстоятелността на този подход може да се опровергае с елементарното му съотнасяне към състоянието дори в развитите страни.
По този критерий в 300-милионната Америка с 4495 висши училища, от които университетски са 2774, а неуниверситетски 1721, на един милион население се падат съответно над 9  университетски и близо 6 висши училища от неуниверситетски тип . Ако за тази страна с 9 млн. кв. км и малка гъстота на населението (31 д./кв. км) високият брой е оправдан от големите разстояния между населените места, то за Европейския съюз с територия от 4,3 млн. кв. км, население от 500 млн. души и средна гъстота около 116 д./кв. км броят на висшите училища на милион население е също достатъчно висок. В последния доклад на ЕК по образованието се сочат над 4000 висши училища от университетски тип, без многобройните колежи в структурата на самите университети (например технологичните институти ITU, включени в структурата на френските университети). А някои от университетите на Великобритания са съставени от структури в различни държави, градове и населени места.
Освен това неуниверситетският тип обучение в Европа е по-солиден и с по-високи изисквания. Преобладава 3-годишното обучение в неуниверситетския тип ВУ, често с изискване за едногодишен производствен стаж преди следване или след семестриално завършване (Германия, Финландия и др.).
Какво е съотношението между

броя на студентите в двата вида висши училища?

То се определя и зависи от ежегодните планове за прием, които разработва държавата. За 2014 г. този план показва следното: от планирания общ прием  около 76 хил. за колежите е предвиден прием около 5,8 хил., т.е. 7,5% от общия прием. За сравнение погледнете за това съотношение във Финландия, която много често ни се препоръчва (и с право) за образец - там увеличението на броя на студентите за 1997-1999 г. е било 7,5% в университетите и 63% (!) в колежите. 
Но не само това. Приемът в колежите, които са в структурата на университети у нас, в сравнение с общия им прием (с изключение на медицинските университети) е нищожно малък (вж. таблица 2). Изводът е ясен, едва ли е необходим коментар. Потвърждава се казаното в началото - държавата с неадекватните си действия пряко допринася за влошаване на структурата на квалифицираната работна сила. С плановете за прием тя способства за влошаване на качеството на висшето университетско образование, тъй като насочва към входа на университетите неоправдано количество кандидати, които нямат необходимите знания и качества за този вид образование. Много от тези кандидати обаче притежават качества и възможности (сръчност, умения и интереси), които биха развили в колежанското образованиe за висококачествена изпълнителска, а защо не и управленска дейност в ниските и средните етажи на обществената практика.
Високият планов прием, който не отговаря на регенеративния контингент на нацията, влияе и косвено върху броя на обучаваните в колежите. Плановете не се изпълняват, тъй като няма кандидати. Всички се ориентират към университетите и безпроблемно биват приети в тях. Само за последните 4 години броят на колежаните е намалял почти два пъти. Все повече ще се увеличава дефицитът от кадри с образование и квалификация между средното и висшето университетско образование - кадри, изключително необходими особено за производството и услугите.                                                                        

Някои данни

1. В последните години много анализатори, както и отговорни институции на ЕК, посочват, че Австрия е една от страните, която има най-доброто и непрекъснато усъвършенствано законодателство в областта на висшето образование. Още през 1993 г. Австрия е приела два отделни закона - за университетите и за т.нар. Fachhochschule (FH)  - Фаххохшуле (така се наричат и в ГФР), като последните допълнения и изменения са направени през 2012 г.
Тук следва да отбележим интересна тенденция в развитието и статута на този тип висши училища. Тези училища масово се появиха и утвърдиха през втората половина на ХХ в., след Втората световна война, когато бурно се развиха промишлеността, индустрията, услугите и други сектори. Възпитаниците им бяха много търсени (а и сега са), тъй като притежаваха знания и практически умения за директно включване в производствените процеси, в използването и управлението на техниката и технологиите. Естествено беше, и сега е така, тази общност (преподаватели и студенти) да настоява за по-висок статут на институциите, както и на квалификацията на възпитаниците им. Така например за техническите професии дълго се води борба за квалификацията "инженер". Прието бе на възпитаниците от Fachhochschule да се дава званието инженер, но с добавка в края и в скоби (FH), т.е. инженер (FH). Такива са и обявите, когато се търсят кандидати за работа. А преподавателските корпуси настояват да получат права за хабилитация, както в университетите. И накрая, въпреки че е запазено нормативното им наименование  Fachhochschule, в неофициален, работен режим и особено в превод на английски общността (подчертавам - общността) на този вид висши училища се нарича "Unrversitys of Appleds Scienes" (Университети за приложни науки).
Затова следва внимателно да следим как се развива този процес в Европа и да вземаме адекватни решения по промените на законодателството за висшето ни образование.
2. Когато се пише за финансирането на образованието, се използва за сравнение с другите страни показателят "процент от БВП". Този процент обаче рядко се превръща в абсолютна стойност, за да е ясен и да отразява реалното състояние на финансирането на образованието. За илюстрация нека да сравним финансирането на образованието у нас с това в Швеция, която през последните години е отделяла между 7-8% от БВП за образование. БВП на Швеция за 2012 г. е бил 534 млрд. долара, от който за образованието e отделила 7,3%, или 39 млрд. долара. БВП на България за 2015 г. се очаква да бъде 82 млрд. лв., от който за образование са определени 3,8% или 3,1 млрд. лв. В долари това е 1,93 млрд.
Така процентно финансирането на образованието в Швеция и у нас е с разлика около два пъти в полза на Швеция (на пръв поглед приемливо). В абсолютни стойности обаче това съотношение е 39 млрд. дол. спрямо 1,93 млрд. дол. - т.е. над 22 пъти повече в полза на Швеция. Ако все пак отчетем, че населението на Швеция е 9,1 млн., а нашето 7,3 млн. (с 1,25 повече за Швеция), то реалната разлика в парите става 18 пъти по-малко у нас в сравнение с Швеция. При аналогични сметки, например за Белгия, с която често ни сравняват, разликата е дори над 23-24 пъти.
Затова следва по-внимателно да се дефинират задачите за т.нар. изследователски университети и за "свързване на обучението на студентите с изследователската дейност" на висшите училища. Тук сравненията са крещящи. Например на Кеймбриджския университет - Великобритания, годишните разходи за обучение (на около 18 хил. студенти) през последните години са били 1,1 млрд. евро, от които 400 млн. евро за изследователска дейност. На Масачузетския технологичен институт в САЩ разходите са 3-4 млрд. долара и повече. При нас общо средствата за обучение на 250-260 хил. студенти са от порядъка на 700 млн. лева (субсидия от държавата + студентски такси + собствени приходи на ВУ). От тях за научна дейност държавата дава... 8 млн. лв. (!) 
Затова, когато се разработват стратегиите за реформи и развитие на висшето ни образование, следва да се поставят по-реалистични, а не бомбастични цели и клишета, които дори една страна с добре развита икономика и сравними с нас население, територия, суровинен и енергиен потенциал не би си поставила. Изходът е в следващите години неколкократно да се увеличи делът от БВП за образование, така, както семействата с по-ниски доходи отделят относително много повече от общите си доходи за образоване на децата си, отколкото семействата с високи доходи. Така постъпват дори бедните страни от Африка. Проверете!
 

 

Засилват контрола върху ЕРП-та

автор:Дума

visibility 6256

/ брой: 126

Нови правила при "Гражданска отговорност"

автор:Дума

visibility 4288

/ брой: 126

Горски служители блокираха пътя при Кресна

автор:Дума

visibility 4948

/ брой: 126

Еврокомисията оцеля

автор:Дума

visibility 5834

/ брой: 126

Мащабни горски пожари на Балканите

автор:Дума

visibility 4282

/ брой: 126

САЩ изпратиха оръжия за Украйна

автор:Дума

visibility 4351

/ брой: 126

Тупик

visibility 5911

/ брой: 126

Измамите предстоят

visibility 5190

/ брой: 126

Европестене от разум

автор:Юри Михалков

visibility 6103

/ брой: 126

Копнеж по нови неща

visibility 6049

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ