България няма правила за добра медицинска практика

У нас все още не са публикувани правила за добра медицинска практика, което затруднява съда при вземане на решение дали даден лекар, екип или болница са допуснали грешка при лечението на пациент. Това мнение бе изказано по време на семинар на тема "Лекарска грешка или неблагоприятен изход от лечение". ДУМА припомня, че още в края на 2018 г. проект на изменение на Закона за лечебните заведения предвиждаше медицинските стандарти да бъдат заменени с Правила за добра медицинска практика, които да бъдат приети от БЛС, Българския зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, след което да бъдат публикувани. 

Източниците на медицински грешки може да са човешкият фактор, нивото на знание, проблемите в системата, небрежността, недостатъчната квалификация на лекаря. Според юристи за лекарска или медицинска грешка може да става въпрос едва след произнасяне на съда. Тези дела са емоционално натоварени, коментира адвокат Явор Нотев. В ЕС съществува система за отчитане на грешки. Тя е пригодена съвсем сухо и към българското законодателство, коментира адвокат Иван Сотиров. Той е категоричен, че е недопустимо съдебни присъди да настройват обществото. Сотиров припомни, че от януари 2019 г. комисията по професионална етика към БЛС няма правомощия да се занимава със случаите на добра медицинска практика, а само преценява отношенията между лекар и лекар, лекар и пациент. 

Няма ясна дефиниция за лекарска грешка, припомни акад. проф. д-р Владимир Овчаров, който цитира данни на бившата Изпълнителна агенция "Медицински одит", че само 8,5% от жалбите са за проявена лекарска небрежност.