Българският дивеч - чакали го яли

Постепенно, както е било откак свят светува, празниците се стопяват в делниците, пожеланията се превръщат в задачи, веселбата чезне в ежедневната деловитост. И тъй като ние, ловците, сме особено племе, не е лошо да не забравяме, че ловът и риболовът са не само начин да избягаме от къщи, да гръмнем нещо за трапезата или да развържем торбата с ловните и рибарските си небивалици. През миналата година видяхме как хилавите опити на незначителни хорица с гнили амбиции да затрият националната ни организация замират в пустошта на демагогията, защото лъжата и клеветата са най-несигурната основа за градеж, било на лична кариера, на обществено служение или на държавна политика. Дано да го разберат и онези, на които все още им се струва, че ще ни прилъжат с евтините мюрета на празното политиканство. Така че дайте да си гледаме работата, пък кой каквото е дробил - да си го сърба.
Първо обаче трябва да си признаем  - много сме далече от истинската грижа за дивеча в България. Вярно, произвеждаме например много повече птици от преди, разселваме, подхранваме... Но защо не пишем в бележките отстреляните пъдпъдъци, гургулици, гривеци, бекаси, фазани, яребици, чакали, лисици... Не е ли ясно, че всички те могат да последват дивата котка и дивата коза например - не ги бием - значи ги няма, следователно трябва да бъдат забранени, за да оцелеят.
И тогава някой господин или по-скоро госпожа Yes ще подпишат в Европейския съюз поредната забрана, за която обаче виновна е не само тяхната въпиюща некомпетентност, но и ние, ловците. Хайде докажете, че дивата котка е напаст, след като отстрел не е регистриран от години. Работете не само с пушките, но и с химикалките, господа, защото дивите котки са на път да ни изядат ушите, а ние скоро, благодарение на домораслите ни милозливи евродами, ще трябва и бройлери да им сервираме пред дупките...
Такова е положението и с чакала. Слава богу, рядко му прощаваме, ако го срещнем, но който от нас мисли отговорно за българската природа - трябва да пише в разрешителното всеки отстрелян хищник. Това, както е известно, е единственият меродавен критерий за числеността на една популация. Вярно, и стимулирането на ловците е загърбено от държавата, както и въобще стопанисването на дивеча. Но ние ли не знаем какво правят чакалите и скитащите кучета, лисиците, дивите котки (които са забранени!) и белките с яйцата и малките на самите пъдпъдъци, гургулици, гълъби, яребици, кеклици, фазани, зайци и всяка друга дребна гад, която шава из поля и планини? Смешният плач на някои паважни природозащитници не е фактор за съхраняването на българската природа - фактор е контролирането на популациите на хищниците, което само истински загрижени за съдбата на дивеча люде са способни да направят.
А що се отнася до стимулирането на отстрела на хищници - може и да дочакаме държавата да задели малко парици за защита на българския дивеч. Ама не ми се вярва това да е тази държава, която днес обитаваме...