17 Април 2021събота15:12 ч.

Балканите на прицел

/ брой: 53

автор:Васил Савов

visibility 2406

На 15 февруари, след среща с румънския премиер Дачян Чолош в Брюксел, председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер произнесе реплика, която отекна като гръм в София. И докато българските медии, политически кръгове, ръководни личности се вълнуваха, в Букурещ дори печатът остана глух. Никаква реакция! А евросъюзният лидер подметна една фраза по повод Механизма за сътрудничество и проверка, т.е. наблюдение върху България и Румъния, наложено през 2007 г., които заедно бяха приети в Европейския съюз. Той загатна, че двете страни "не са обвързани по пътя към премахването на този механизъм". Или с други думи, ако Румъния се справи по-бързо с изискването от "нашите български приятели", механизмът може да отпадне по-рано. Но не по-късно от 2019 г., когато свършва неговото председателство. А София и Букурещ непрекъснато и настойчиво искаха да се премахне наблюдението, тъй като условията са изпълнени.
Става дума за изискваните реформи главно в съдебната система, борбата с корупцията по високите етажи. От България се изискваше и премахване на организираната престъпност. Различията в тази сфера се обуславят от преходния период. Румънците не ликвидираха цялата система на сигурност след режима на Чаушеску.
Сред управляващите среди в България започна сравнителна оценка на постигнатите резултати в двете страни както в положителна, така и в отрицателна насока. В Румъния, както и у нас, не са преодолени проблемите в съдебната система. Корупционната зараза не е ликвидирана и в двете страни. Но Букурещ решително засегна управляващите кръгове без оглед на политическа принадлежност. За корупция в различните нейни разновидности бяха уличени редица висши ръководители, включително премиери, партийни ръководители, висши служители, олигарси, а някои и осъдени. В България в това отношение вече десетилетия не се вижда промяна. И у нас, и у северните ни съседи която партия дойде на власт, веднага се хваща за прокуратура и съд. Значително влияние в Румъния оказват т.нар. барони във финансово-икономическото и в политическото положение предимно в провинцията.
Що се отнася до икономическото и социалното положение на населението, разлика между двете страни почти няма. По някои показатели румънците са по-напред, по други ние имаме предимство.
И все пак намерението на ръководителя на ЕС да подходи различно към двете страни буди някои съмнения, които имат своята обективна обосновка. То има известни еврорегионални и геополитически подбуди. Известни са антируските настроения в северната ни съседка, предимно сред управляващите консервативни среди и в десния печат. Те имат своите корени в миналото - присъединяването на част от Молдова към руската империя преди Октомврийската революция, неприятни спомени от последната световна война. Напоследък върховната власт - президент, правителство, областни ръководства, са в ръцете на десните политически сили. Но мнозинството в парламента принадлежи на социалдемократите. Управляващите открито предявяват претенции за присъединяване на Молдовската република към Румъния. Новият президент Йоханис е по-въздържан, но бившият - Траян Бъсеску, бе необуздан радетел за аншлуса. Десницата не крие своите амбиции да превземе и парламента на предстоящите местни и парламентарни избори. Може да се предполага, че сегашната Еврокомисия се изкушава да даде едно рамо на тези амбиции.
Що се отнася до България, настроенията са смесени. Част от тях са под геополитическо влияние. НАТО непрекъснато увеличава въоръженията на територията на България, както и на Румъния, ползва се с благоволението на управляващите в София. Създава се психологическа нагласа за предстоящи военни действия с Русия. Но във Вашингтон знаят, че обикновените хора в страната, които са мнозинство, са с ненакърними чувства на симпатии към Русия.
Евентуалното разделение между Румъния и България по въпросното наблюдение е преди всичко некоректно. То напомня за предишната смехотворна надпревара между двете държави за предимство в приемането в съюза. Бяха приети заедно, а трябва да се разделят без сериозни аргументи. Има много други средства да се накара българското правителство да изпълни своите ангажименти. Разкъсването на общата връзка ще има неблагоприятни последици както за отношенията между двете страни, така и за Евросъюза. Слага се петно върху приятелските и добросъседските отношения от векове между нас. Разчитаме на благоразумието на ръководните органи в Брюксел.
Тези дни ръководители на Сърбия изразиха резервираност по отношение на кандидатурата й за влизане в ЕС. Не е трудно да се разгадае мотивировката на Белград за такава позиция. Известни са приятелските взаимоотношения и плодотворното сътрудничество с Москва. Да се приеме, че Сърбия ще се откаже от тези традиционно близки отношения и да се присъедини към наложените санкции срещу Русия, е наивно. Поведението на Белград говори не само за вярност към вековни приятелски връзки, но и за отслабване на привлекателната сила на ЕС. Все повече се очертават различията между страните на полуострова не само по регионални, но и по геополитически проблеми.
На 24 февруари във Виена се състоя среща на министри от Австрия и 9 балкански държави, на която бяха обсъдени въпроси на "Балканския маршрут" на имигрантите. От срещата бяха изключени две балкански страни - Румъния и Гърция. Ако за Румъния има известни основания поради това, че засега не минава през нея споменатият маршрут, защо не е поканена южната ни съседка, която е на предните линии на мигрантските вълни? За назидание и за сплашване на народите на други европейски страни Брюксел и международните кредитори й наложиха сурови мерки, довели до нетърпимост и бурна реакция на гърците.
Виенската среща е сериозно предупреждение. По неизбежност възникват различни подходи на Балканите по конфликта Русия-Турция. Те ще се засилват, колкото повече се осъществява доктрината на Анкара. Тя ще пълзи на северозапад през Балканите и на югоизток към арабския свят и срещу засилващата се борба на кюрдите за закъснялото им национално освобождение. Неоосманизмът и радикалният ислям не може да се пренебрегват.
Изложената накратко обективна обстановка на Балканите е причина за отсъствието на съгласуван подход на съществуващите на него държави към актуалните регионални и световни проблеми. Средноевропейските страни образуваха "Вишеградската четворка", която става сериозен фактор. "Балканският синдром" продължава да действа и пречи на общия интерес на балканските народи, прави ги податливи на външни сили. Ще може ли сегашното ръководство на Евросъюза да се справи с предизвикателствата, които все повече нарастват?

Чужденците се отказват масово от почивка у нас

автор:Дума

visibility 626

/ брой: 74

Само една от четири ябълки на пазара е българска

автор:Дума

visibility 301

/ брой: 74

Тройно по-голям износ на вино

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 74

БАБХ е спряла вноса на 1203 тона плодове, ядки и мед

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 74

Ваксинационните паспорти

автор:Аида Паникян

visibility 479

/ брой: 74

Датата

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ