БАН: До 7% ще бъде спадът на икономиката

Кризата за българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна, до 3 тримесечия, като реалният спад в икономическата активност ще бъде 5-7 на сто на годишна база. Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, който традиционно разглежда основните сектори на икономиката, финансовия и банков сектор, пазара на труда, структурните промени и дава препоръки за подходящи политики в средносрочен план. Основният извод в доклада е, че до избухването на пандемията българската икономика се е развивала стабилно, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради КОВИД-19 и налагането на т.нар. "социално дистанциране" обаче променя динамиката на икономическото развитие.

Една от прогнозите на учените е, че потенциалният БВП ще остане по-скоро нисък,  около 2,5-3% годишно, както заради проблемите в пазара на труда, така и заради слабата инвестиционна активност. Освен това икономистите допускат, че кризата на пазара на труда във връзка с пандемията не започва с традиционното закъснение спрямо икономическа или финансова криза, а ги изпреварва. Наблюдават се неблагоприятни структурни промени в заетостта, които ще имат негативни отражения върху икономическия растеж. Опитът от миналата криза след 2008 г. и вече предприети мерки за стабилизиране на заетостта позволяват да се предположи, че подобрение на показателите за заетост и безработица може да се очакват най-рано през 2022 г. Външната търговия, която вече бе загубила водещата си позиция по отношение на факторите на растежа, ще остане потисната, констатират учените. Причините са свързани преди всичко с процесите на деглобализация и преструктурирането на веригите за доставка. Първоначалният шок ще бъде усетен по-бързо при обемите на износа, но бързо ще бъде пренесен и при вноса, особено при вносните стоки, използвани при производството на експортна продукция, и тези с висока ценова еластичност, се казва в доклада.

През 2020 и 2021 г. едва ли ще има инфлационен натиск, пише в доклада. Много по-вероятно е в краткосрочен план да има дефлационни процеси, тъй като вътрешните фактори за инфлация от рода на повишено търсене, повишаване на административно контролираните цени, проблеми с предлагането и прекомерна ликвидност, ще са трайно потиснати. Що се отнася до банковата система, учените смятат, че тя е посрещнала кризата добре капитализирана и без сериозни проблеми с трупането на лоши кредити.