Банките са отсрочили 10% от кредитите

Търговските банки са разсрочили близо 10 на сто от кредитите на граждани и фирми след 10 април, когато влезе в сила мораториумът върху плащанията заради коронакризата. Мярката бе въведена с одобрението на БНБ като подпомагане на хората и бизнеса. Вчера бе последният ден, в който банките приемаха заявления за отсрочване на кредити. Кредитната ваканция е от 3 до 6 месеца - време, в което от длъжниците няма да се търси погасяване на заема, без това да се смята за просрочие. По данни на БНБ към 31 май в трезорите са подадени близо 102 000 заявления за отсрочване на заеми. Към същата дата одобрените заявления са 80 300, чиято брутна балансова стойност е 6,064 млрд. лв. Това представлява почти 10% от кредитния портфейл на банките, присъединили се към мораториума към края на април.

Проблем се оказаха и различните условия, при които банките одобряваха кредитни ваканции. Общото правило по указанията на БНБ бе от облекчението да се възползват граждани и фирми, които към 1 март са били редовни платци или са имали не повече от 90 дни просрочие по заема си. Част от банките нямаха изискване клиентът им да доказва, че е с намалени доходи или съкратен заради пандемията. Някои от трезорите обаче разрешаваха отсрочване на заеми само при безработица, неплатен отпуск, намаляване на заплатата с 30% или заболяване от КОВИД-19 при представяне на болничен лист и епикриза.

36 на сто от българите теглят безлихвени заеми, за да покрият други по-скъпи задължения. Това са вноски по кредитни карти, други банкови карти, лизинг, потребителски кредити и пр. Това показва проучване на сайта за сравнение на кредити moitepari.bg. Втората голяма група са хората, които имат нужда от средствата, за да се справят с комуналните си задължения. 28% посочват, че използват парите, за да покрият разходите си за издръжка на живот. Държавните заеми се използват и за покриване на бързи кредити - 16% от запитаните отговарят, че с кредитите рефинансират борчове към небанкови финансови институции. Едва 14% ги използват за собствен бизнес, а други 3% - за образование и преквалификация. 40% от участниците признават, че имат нужда от подобно финансиране.