Бързо се доближаваме до актуализация на бюджета

Петър Илиев,
Нюз БГ


Ситуацията с фиска очаквано продължава да се влошава и през юли. Само за този месец по данни на Министерството на финансите дефицитът по консолидираната фискална програма е нараснал с близо 929 млн. лева и вече е около 4,28 млрд. лева. При това темповете на това негативно увеличение нарастват в сравнение с юни, което е логично като се има предвид, че през юли вече няма извънредни постъпления от авансово внесен данък печалба.
Ще припомним, че предния месец само от банките хазната изгреба авансов данък за над половин милиард лева. Но дори и тези извънредни мерки едва ли ще помогнат за закърпване на разпадащият се фиск.
За да бъде картината по-контрастна, ще припомним, че към юли 2024 г. дефицитът в консолидирания бюджет бе малко над 972 млн. лева. С други думи, имаме над четирикратно влошаване. Изглежда, че актуализацията на бюджета е неминуема. Още едно потвърждение за тази опасност е размерът на дефицита на Държавния бюджет. В закона е записано, че в края на годината той не бива да надхвърля 7 132,6 млн. лева, а към края на юли този дефицит вече е 3 618,8 млн. лева или над 50.7% от допустимото. Година по-рано въпросният дефицит е бил 2 635,5 млн. лева при заложен 8 032,4 заложен. Отново се вижда рязкото влошаване и на този показател. При това миналата година с огромни усилия и с доста счетоводни и фискални еквилибристики успяхме да се вместим в критерия дефицитът да не превишава 3% от БВП. Сега, на фона на публикуваните числа, подобно достижение изглежда много трудно постижимо. Да не кажем невъзможно.
Причините за неудовлетворителното изпълнение на бюджета както на държавния, така и на консолидирания, са съвсем ясни. Първата е значителното увеличение на разходите, свързани най-вече с увеличението на доходите, а втората е нереалистичното планиране на приходите, най-вече на тези от данъци.
Няма как бюджетното салдо да се подобрява, когато ръстът на приходите, помощите и даренията - 13.5% спрямо юли 2024-а, значително изостават от увеличението - 17.7% спрямо юли 2024-а, на разходите. При това трябва да се има предвид, че много от разходите все още се задържат, а някои от тях - като капиталовите, едва ли ще бъдат осъществени в пълна степен, което вече се е превърнало в практика.
Неизпълнението на плана за увеличението на приходите наистина е тревожно, защото вече се е превърнало в тенденция. Бюджетът бе конструиран с прогноза, че на годишна база приходите от помощите и даренията трябва да нараснат с близо 25% на годишна база. Ако това очакване бе осъществено, Министерството на финансите трябваше да рапортува, че към края на юли 2025-а има годишен ръст от 10,21 млрд. лева.
А в съобщението за изпълнението на бюджета за седемте месеца на 2025-а е записано за увеличение на приходната част с малко над 5,51 млрд. лева. Това е над два пъти по-малко от необходимото за изпълнението на годишния план. А подобна дупка, която се констатира в този момент, трудно може да бъде запълнена до края на годината. Изоставане, спрямо планираните приходи, има по почти всички данъчни пера с изключение на корпоративния данък, заради авансово платения данък печалба.
Основен проблем създава неизпълнението на планирания ръст на двата фундаментални приходоизточника за хазната - ДДС и акцизите. В съобщението на Министерството на финансите пише, че ръстът в приходите от ДДС е 16.4% спрямо юли 2024-а, а в средносрочната бюджетна прогноза е заложен над два пъти по-голямо увеличение.
Подобна е и историята при приходите от акцизи. Там отчетеният ръст е 7,2% спрямо юли 2024-а, при планирани над 11,4% на годишна база. Говорим за сериозни разминавания - общо за милиарди левове, в двата приходоизточника, които са в основата на стабилността на фиска. Дупките в тях не могат да бъдат компенсирани от преизпълнение на очакваните постъпления от другите данъци или от неданъчни приходи.
Единственото решение за постигане на планирания дефицит за 2025-а е в съкращаването на разходите. Но там вече говорим за толкова драматични орязвания, че едва ли ще се намери политик, който да се реши на подобна мярка. По тази причина актуализацията на бюджета изглежда неминуема. По-точно, разбира се, ще можем да кажем едва в началото на ноември, когато ще се появят данните за деветте месеца на годината.

Revolut: 
Българите оставиха 123 милиона евро в чужбина 

Не е изненада за никого, че през последните няколко години Гърция е сред най-предпочитаните страни за пътуване в чужбина на българите. Това показват и данните на финтех гиганта Revolut. При общ ръст от около 10% спрямо миналото лято потреблението на сънародниците ни в южната ни съседка се увеличава с 19 на сто. 
Според вътрешните данни на дигиталната банка в периода май-август извън страната са пътували около 255 хиляди души. Те са похарчили общо 123 млн. евро в повече от 200 различни дестинации. Сметката показва, че само в Гърция сме оставили 23 млн. евро, а това отрежда на страната първата позиция.
Частично увеличението в харчовете на сънародниците ни по гръцкото крайбрежие може да се обясни с отпадането на митническите проверки на границата с южната ни съседка. И това с уговорката, че големият наплив от български туристи поради присъединяването на България и Румъния в Шенген по суша, не се случи напълно. 
На второ място с най-много похарчени средства е Италия - с 12 млн. евро, следвана от Обединеното кралство - с 9 млн. евро.
В същото време според статистиката на Revolut това лято българите са пътували повече до редица европейски страни. Лидери с най-голям ръст са Франция (+27%), Северна Македония (+23%) и Полша (+18%). 
И ако европейските държави в региона остават предпочитани от българите, то се наблюдава и повишена атрактивност към по-далечни дестинации. Така при свои пътувания българските туристи са увеличили харчовете си в страни като Египет (+77), Обединените арабски емирства (+60) и Япония (+55).
"За повечето българи почивката е шанс да си починат или да бъдат със семейството си, показват нашите проучвания. В предизвикателния икономически контекст спазването на бюджета е тяхна основна приоритетна цел", коментира за Money.bg данните Мария Лукаш, ръководител "Растеж" за региона на Централна и Източна Европа в Revolut. 
Основаната през 2025 г. финтех компания отчита, че за четирите месеца това лято над 500 хиляди чужденци са посетили България и са правили плащания със своите Revolut карти. Те са били основно за настаняване, транспорт, развлечения, храна и туристически услуги.
Почти половината от чужденците са от северната ни съседка Румъния. Те са похарчили 41 млн. евро, което им отрежда и първата позиция по този показател. В същия момент общо в България са похарчени 125 млн. евро, като втори след румънските са туристите от Великобритания. 
Те са похарчили общо 28 млн. евро, следвани от полските с 8 млн. С по 6 млн. евро похарчени в България следват туристите от Германия и Гърция. 

Money.bg