Бащата на българската школа по органична химия

Колко малко знае днес българинът за своите големи имена в науката, оставили ярка следа в световното изследователско пространство! На 26 октомври се навършиха 120 години от рождението на акад. Димитър Иванов, създателя на българската научна школа по органична химия; автора на единствения учебник по органична химия у нас, претърпял 7 издания; учения, живеещ в световната наука и днес със своя принос - "реакция на Иванов".
Роден е в с. Макоцево, Софийско, на 26 октомври 1894 г. в семейството на свещеник. Завършва химия в Софийския университет, печели конкурс на Министерството на просвещението и отива да следва индустриална химия в гр. Нанси, Франция, при известния химик Г. Вавон, и в Лион при нобелиста Виктор Гриняр. Във Франция защитава и докторска дисертация. Участва в Първата световна война като подпоручик в българската армия. Специализира в Лион - Франция, участва в конгреси по химия в цяла Европа. Става асистент в СУ, след това доцент, извънреден професор и през 1937 г. - редовен професор. Преди това влиза в конкуренция с Асен Златаров за ръководител на катедрата по органична химия в СУ и в това противоборство губи. Но след скоро последвалата смърт на Златаров оглавява катедрата през 1937 г., която ръководи до 1962 г. Както мнозина от най-известните ни учени, така и той става обаче жертва на политическата чистка след 1944 г. - обявен е за привърженик на фашизма, сподвижник на "най-големия фашист" - химика проф. Иван Странски (който заедно с акад. Ростислав Каишев основава българската школа по растеж на кристалите - школата на Странски-Каишев). Димитър Иванов е нарочен за уволнение от Софийския университет, но със застъпничеството на акад. Венелин Ганев, регент на малолетния Симеон, е отстранен само за една година, а го възстановяват след 9 месеца.            
Научните изследвания на проф. Иванов са свързани главно с органомагнезиевите съединения, структурата на съединенията от групата на дипнопинакона и с химическия състав на български етерични масла, като той има големи заслуги за развитието на добиването на розово масло у нас. Негова е заслугата през 1964 г. у нас да се проведе международен конгрес по химия на етеричните масла. Проф. Димитър Иванов създава нова група органометални съединения - реактиви, които намират широко приложение в органичната синтеза и по предложение на американския химик проф. Ф. Блике са наречени "реактиви на Иванов". Една от най-важните реакции на тези съединения е взаимодействието им с кетони или алдехиди, при което се получават т.нар. бета-хидрокси-киселини. По предложение на друг американски химик - проф. Цимерман, тази реакция получава названието "реакция на Иванов" и до ден-днешен съществува с това наименование в световната научна литература. Реактивите и реакцията на Иванов се използват широко у нас и в чужбина, включително за лекарства, но стават основа и за нови стереохимични изследвания на учени в различни страни.
Димитър Иванов е автор на над 100 научни статии, издадени във френски и немски водещи научни издания, и на около 70 в български списания. От неговите студенти и асистенти трима по-късно стават академици, десет - професори.
През 1948 г. Димитър Иванов е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1961 г. - за академик. Основател е на секцията за органичен синтез в Института по органична химия на БАН, която ръководи до 1972 г. Лауреат е на Димитровска награда (1959 г.) и е носител на орден "Кирил и Методий" - І ст. (1969 г.). Починал е на 25 октомври 1975 г.  
 По случай 120-ата годишнина на акад. Димитър Иванов в централната сграда на БАН Институтът по органична химия с Център по фитохимия открива утре (сряда) двудневна тържествена научна сесия, в която с доклади участват изявени химици и инженер-химици. Сред темите са химията на природните вещества и приложението й, оползотворяването на сероводорода в Черно море, електронно-лъчевите технологии в енергетиката и др. На 31 октомври пък ще има ден на откритите врати в института.