Беше добре да минем през вътрешнопартийни избори за кандидат-президент

ПЕТЪР ДИМИТРОВ е роден на 27 януари 1949 г. в гр. Клисура. Завършва Техникума по механо-електротехника в родния си град и висше икономическо образование в Москва. От 1994 г. е народен представител в 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание. Министър на икономиката в правителството на Сергей Станишев. Член е на Националния съвет на БСП. 

- Г-н Димитров, има ли уставен проблем с цялата процедура по номинациите и избора на кандидат-президент на БСП? Появиха се мнения, че приетият от Националния съвет организационен механизъм е в противоречие с устава.
- Има една стара притча, която разказва, че стоножката танцувала много добре, но я попитали как го прави. Тя се замислила и оттогава не може да танцува.
Не мисля, че столетницата може да бъде блокирана от такива въпроси и да не може да си избере кандидат за президент. Това просто не е сериозно. Истината е, че Българската социалистическа партия действително би трябвало да отиде на изборите с кандидат-президент, който е най-конкурентоспособен и дава най-много шансове - не толкова на БСП, колкото на лявата и социална идея в България. Това е голямата битка. От тази гледна точка, казвам ви моето лично мнение и позицията, която съм отстоявал през цялото време, беше добре като партия да минем през процедурата на вътрешнопартиен избор. В тази процедура на първия етап формирането на листите трябва да бъде отворено за всички желаещи, в това число - защо не и за хора, които не членуват в БСП, но изповядват лявата идея и имат ляво мислене и социална ориентация, и биха се съгласили да участват в такъв процес.
След това този широко отворен списък трябваше да мине през цялата партия - тези хора да ходят и да агитират за идеите си и естествено за себе си. Това щеше рязко да активизира цялата партия и на един етап - представяте ли си впечатляващата картина, когато се състои дебат не между всички политически сили, а между кандидатите на БСП.
- Обаче почти очевидно е, че вътрешнопартийни избори за определянето на кандидата за президент няма да има. В решението на Националния съвет коректно е написано, че, за да има избор, трябва да има някаква листа, но такава няма. Какво трябва да се прави в тази ситуация? В устава е записано, че кандидатът може да бъде определен от общинските конференции или от споменатите от вас вътрешнопартийни избори. След като това не е направено, как ще се извърши изборът?
- Знам, че вървят номинации за кандидат-президентски двойки на всички нива в партията. Тези предложения трябва да се систематизират в Националния предизборен център. Засега решението е тази листа да бъде обсъдена и утвърдена от Националния съвет.
- Какво точно означава утвърдена? Има ли право Националният съвет да избере и да посочи кандидат-президента на БСП?
- При приетата процедура според мен Националният съвет има такова право. Той има това право поради една проста причина - БСП не отива сама на изборите, тя има коалиционна формула. В тези условия всички вътрешни процедури са си процедури на БСП, но съгласувателната процедура става между Съвета на коалицията и не може да се случи само в една от партиите . На тази основа според устава оторизираният орган, който може да вземе решение от името на БСП, е Националният съвет.
- Нека да изясним тогава каква точно е ролята на Националния съвет? Какво трябва да прави той - ще отсее номинациите или нещо друго?
- Мисля, че отсяването трябва да стане преди всичко в Съвета на коалицията. Но в този съвет трябва да се появят и кандидатурите на другите политически партии от коалицията. След като там се постигне съгласие, решението трябва да се утвърди от Националния съвет на БСП.
- Наскоро в пресата се появиха статии, които също предизвикаха интереса на членовете на БСП. В тях се твърди, че Националният предизборен център смята да отсява и преценява кандидатите за президент на левицата чрез социологически проучвания. Има ли нещо вярно в това?
- Не може да няма влияние на социологическите проучвания върху решенията, които се вземат. Та аз не знам за какво иначе биха се правили такива проучвания, ако не се съобразим с резултатите от тях. Това е барометърът, който ясно показва каква е популярността на един или друг човек.
- Но този подход не е ли твърде субективен? Защо социологическите проучвания да са тези, които накланят везните в една или друга посока?
- Ще ви дам конкретен пример, за да илюстрирам това, което се случва. Представете си, че опонентът на БСП е главният популист на Републиката Бойко Борисов. Смятате ли, че срещу него може да застане един академичен човек с неговите научни аргументи? Не. На единия популист трябва да се противопостави равностоен популизъм. Няма друг начин.
При друг вариант - ако от страна на ГЕРБ играе човек с по-професионална и експертна физиономия, една популистка кандидатура от наша страна ще бъде много неуместна. От тази гледна точка съвсем ясно се вижда, че играта на котка и мишка продължава. Изчаква се да се види какво ще изкара опонентът, за да може да се изкара равностойна фигура. Това също ще окаже решаващо вляние върху нашия избор. Но и за това решение трябва да има социологическо проучване. Тези проучвания служат като ориентир в обществените настроения, в нашите собствени цели, виждания и помагат да сме наясно дали една или друга наша стъпка ще е полезна. Аз като се гледам в огледалото сутрин - по-красив от мен няма, но как изглеждам в очите на хората ще ми е трудно да кажа, без да го знам.
- В цялата страна върви процес по номинации на кандидати. Но се появяват информации, че има конференции, които излизат с имената на 7-8 номинирани, дори повече. Това не е ли по-скоро отказ от избор, отколкото реален избор?
- Смятам, че процедурата по-скоро би трябвало да е обратна - първо да се уточни национална листа, ако се отиде към вътрешнопартиен избор. Тогава вече, дали на общинска конференция, но с участието на всички членове и симпатизанти - партията да си каже мнението. Това е, ако се случи вариантът, за който говорихме в началото. Сега обаче ситуацията е друга и заради това се получават повечето номинации. Това, което сега правят конференциите, е само да номинират кандидати. Конференциите обаче нямат право да ги отсяват. А и никой не е поставял такива задачи пред тях. 
- Могат ли да бъдат спокойни организациите, които са направили номинации, че техните предложения ще бъдат зачетени и вотът им няма да бъде подменен?
- Ама тези организации нямат единен и категоричен вот. Няма такава процедура, която да пита общинските организации в България примерно колко гласа е събрал Стефан Данаилов на всички тези конференции. Да не говорим, че такива конференции все още не са провеждани навсякъде. Така че това са предложения като всички други - те трябва да бъдат обсъждани, да влязат в листата, да се обсъдят в Съвета на коалицията и тогава Националният съвет от името на БСП да каже "да" или "не" на тази кандидатура.
- Националният съвет на БСП наскоро взе решение за провеждане на заседание на 47-ия конгрес на 23 юли т.г. Ще има ли кандидат-президент левицата до тази дата?
- По-рано ратувах за това да си кажем кандидата по-навреме, но сега, след последните заплахи на Бойко Борисов в стил "нека да треперят и да чакат какво ще се случи", мисля, че е в интерес на БСП да посочи кандидатурата си след като ГЕРБ са посочили своя кандидат.