26 Август 2026сряда17:31 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Акцент

"По-изгодно е да я изхвърлим": производители унищожават реколта заради ниските изкупни цени

Надценките на пазара са с около 300%, но се диктуват от прекупвачи и спекуланти

visibility 524

Месеци наред труд, разходи за препарати, гориво и работна ръка, а резултатът - добра реколта, която обаче вместо до пазара стига до сметището заради ниските изкупни цени. Това вече не е само хипотетичен сценарий за българските земеделци. Производители на праскови и сливи излязоха на протест в Сливенско - именно защото не могат да реализират продукцията си. 
Пред национални медии те заявиха, че изкупните цени на индустриалните праскови от 15 години не са променяни - от 60 до 80 стотинки, като в момента се изкупуват на 37 цента, а при сливите цените са били по-високи преди две години, докато в момента са обявени между 20 и 22 цента. По думите на производителите в момента надценките на пазара са с около 300% - цената на прасковите например е между 2 и 2,50 евро. Оказва се, че по-изгодно за овощарите излиза да оставят част от плодовете по дърветата, а други да бъдат изхвърлени.

Александър Кафадаров, производител на праскови от Ивайловград, който отглежда около 250 декара овощни градини, заяви пред Money.bg, че разходите за производство са се увеличили драстично, а изкупната цена на реколтата остава непроменена. Производителят дава и конкретен пример - торовете и препаратите са двойно по-скъпи в сравнение с миналата година, разходите за труд също са нараснали - преди година надникът е бил 40 лева, а тази година е 30 евро, транспортът вече е между 3 и 4 цента на километър заради поскъпването на горивото, в сравнение с 3 стотинки на километър през миналата година. Към това се добавят разходите за амортизация, данъци, резитба, торене и пръскане, които съпътстват производството през цялата година. 
"Европейските програми и финансирането ни насърчават да създаваме градини, да инвестираме в техника и да увеличаваме производството, но след това няма кой да изкупи продукцията ни. Тази година около 20-30% от плодовете не са обрани и ще си останат по дърветата, защото няма достатъчен капацитет за преработка на цялата продукция. Има свръхпроизводство на праскови и ако не беше един от най-големите преработватели в България "Фрукто" в Сливен, още по-голяма част от реколтата ми щеше да остане на полето", категоричен е производителят на праскови от Ивайловград.

Прасковите не са единствената продукция, за която сметката на полето вече не излиза. В Ивайловградско производителите на смокини и грозде също се сблъскват с ниски изкупни цени и растящи разходи, поставяйки под въпрос дали производството им остава икономически устойчиво.

Производителят на смокини от региона Костадин Маринов също посочва проблем с изкупните цени и реализацията на продукцията. По думите му през 2025 г. цената на дребните смокини е била около 1,60 лв. за килограм, а на едрите около 1,80 лв., като се е променяла през сезона и в определен момент е паднала до около 1 лев. Тази година обаче производителите трудно намират пазар, а прекупвачите посещават района рядко и предлагат цени, които според Маринов не покриват себестойността на продукцията и труда по отглеждането и прибирането на плода.
"Цената на смокините тази година остана непроменена, просто превалутирана в евро, докато разходите ни за отглеждането на плодовете нараснаха двойно. Районът ни е богат на възможности за отглеждане на много култури - не само смокини, а и нар, бадеми, грозде, сини сливи, праскови и много други плодове и зеленчуци. Проблемът е, че няма организиран начин за реализация на продукцията. Това от години поставя всички производители в зависимост от прекупвачите, които определят цената. Често се налага сами да превозваме продукцията и да търсим пазар. Имаме какво да произвеждаме, но няма къде и на кого да го продадем на цена, която да отговаря на труда и разходите ни", посочва Костадин Маринов.

Производители на грозде от региона пък споделят, че тази година реколтата е добра както при винените, така и при десертните сортове грозде, но пазарът не успява да поеме произведените количества, а възможностите за реализация са ограничени. Признават също, че ситуацията ги кара да се замислят дали изобщо да продължат с отглеждането на грозде от следващата година.
След протеста на фермерите в Сливенско земеделският министър Пламен Абровски заяви в национален ефир, в отговор на исканията на земеделците за по-добра организация и по-силна позиция на пазара, че амбицията е до края на годината да има работещ закон за кооперативите, който да ги направи възможни и реално съществуващи. 

Министърът на земеделието и храните заяви, че държавата е предвидила достатъчно средства, които да даде на земеделските производители: "Близо 45 млн. евро извънредна помощ, друга мярка предвижда 85 млн. евро за производители, които са преживели 30% загуба на доходи вследствие на неблагоприятни събития през тази и миналата година. Освен това има 170 млн. евро т.нар. иранска помощ - от нея 100 милиона ще отидат за компенсиране на горива и 70 - за торове. 300 млн. евро, които са по директните плащания, а отделно и стандартните плащания. Първо трябва да направим земеделския производител конкурентен, за да може да направи и продукцията си такава".
Стана ясно, че изплащането на средствата ще бъде в началото на януари следващата година.
Производителят на праскови от Ивайловград Александър Кафадаров поставя под въпрос ефекта от обявените от земеделския министър милиони за подпомагане на производителите. По думите му производителите на праскови въобще не са включени в извънредната помощ de minimis за 2026 г., а при предвидената "иранска помощ" разпределението на средствата също не отчита спецификите и разходите при различните видове производства. Кафадаров смята, че не може да сравняваш едно стопанство от 30 декара праскови с такова от 300 декара пшеница.
Сред основните искания на производителите са и по-строг контрол върху вноса на плодове и зеленчуци, и ограничаване на сивия сектор, който според тях поставя българската продукция в неравностойна позиция.

Money.bg

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ