Бешков, художник-гражданин

"Светът враждува, защото половината
 от него не желае истината, а тя е
 задължителна за всеки."

            Илия Бешков
            в. "Брод", 16.IХ.1936 г.

Мария Овчарова

Използвам заглавието на моята книга за Илия Бешков (1901-1958), която беше отпечатана през 1982 г. в издателството на БЗНС. Излезе в тираж 6000, с висока за времето пазарна цена - 7 лв. В началото се бояхме, че трудно ще се продава. Една монография със строго научна разработка, предполагахме, че няма да е интересна за широк кръг читатели. За наша изненада книгата се изчерпа много бързо.
Често мисля за магнетичното въздействие на Бешков върху тъй наречените обикновени хора. Неговото изкуство драстично нарушава спокойствието на делничността, дава повод за критичен размисъл, за анализи и сравнения. Помня как машинописката, която преписваше ръкописа на книгата, ми върна последните две глави. Беше разстроена и категорично отказа да продължи. Текстът я угнетявал. Какво от това, че Бешков ги е осмял и отрекъл?! Управниците са същите... С какво са се променили?!
Отказът на жената ми обърка плановете. Но аз я разбрах. Тя беше изстрадала много разочарования - износените й нерви не биха понесли "товара" на Бешков... Реакцията й обаче ме зарадва. Не бяха отишли напразно годините, през които рових стари издания на периодичния печат и "събирах" Бешков. В тоталитарното общество, за да кажеш някаква истина, извървяваш дълги, криволичещи пътеки. В крайна сметка успехът стига до определени граници - "Думам ти, дъще, сещай се, снахо!" Но и на това се радвахме.
Когато предложих заглавието на книгата пред издателите, настана мълчание. После някой се обади - ние всички сме граждани, защо само Бешков?... Но директорът на издателството, покойният вече Дамян Дамев, прие предложението ми без коментар. Говоря за времето преди "перестройката". Тогава за мнозина "гражданин" се покриваше с "поданик".
Днес, когато живеем в демократична държава, пак е трудно отстояването на "гражданска позиция". Да не споменавам "гражданско общество", което все още е в сферата на говоренето. А именно то е гарант за информираността на обществото, без която е невъзможно какъвто и да било коректив над властите. А без такъв коректив, според Бешков, "общественият организъм боледува".
Би било добре тези думи, изречени преди повече от половин век, да не се забравят. Бешков е не само гениален художник, но и роден общественик. Той е роден на 24 юли 1901 г. в с. Долни дъбник, Плевенско, където БЗНС има силни позиции. Бащата на художника - Бешко Дунов, е сподвижник на Александър Стамболийски, депутат от листата на БЗНС. Заможен земеделец, той въвежда модерна за времето си техника. Синът - Илия, е повлиян от семейната среда. Той става един от създателите на младежкото земеделско движение в Плевенско. До края на живота си художникът е свързан с идеите на Александър Стамболийски. Но неговата творческа съдба и житейска последователност надхвърлят партийни програми, ограничени в рамките на идеологически платформи и високопарни каузи.
През 1926 г. Илия Бешков завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при известния професор Никола Маринов. Още като студент младият художник се отдава на карикатурата. Чрез нея изпълва едно обществено пространство, в което, по неписаните закони на морала, престъпниците се наказват с осмиване. С вяра в нравствените ценности на човека, от страниците на опозиционния печат, Бешков воюва срещу грозните неща в живота. Смехът - това "безобидно оръжие", донася тежки изпитания на автора на карикатурите. Арестуван, жестоко бит в полицията, по една случайност той остава жив. Репресиите не го променят. "Такъв бях нужен, такъв станах!" - ще заяви художникът по-късно.
"Вестникът" - това е неговото време. Без телевизия, интернет, "Уикилийкс"... Днес разглеждаме нарисуваното от Бешков и се чудим на прозренията му. Не само по отношение на нашенските, български, работи, но и тези от световен мащаб. При оскъдната информация, която според тогавашните комуникации идва бавно, художникът реагира с точни и верни преценки. От критичния му поглед не остават незабелязани световните конфликти. Войната в Абисиния (Етиопия), Гражданската война в Испания и особено - Втората световна война. Изобразените сюжети от нейното развитие представляват автентичен летопис.
За нравствен максималист като Бешков разочарованията са неизбежни. Те са особено болезнени след края на Втората световна война. Човечеството не е извлякло поука. Напротив - светът отново е разделен. Два лагера, надпреварващи се в модерно въоръжение... На сцената идва ново явление - студената война, предусетена от Бешков в не една творба...
В България външни и вътрешни фактори създават политически интриги, партизанщина, озлобление. С бързи темпове се установява диктаторски режим. След глътката свобода веднага след 9 септември 1944 г. за Бешков настъпва трудно време. Той или многозначително "мълчи", или, надхитрявайки ограниченията, се опитва да внуши мъдрост срещу ширещата се политическа глупост. Към болката за България - още една. Несправедливо е осъден на смърт от Народния съд братът на художника, финансистът д-р Иван Бешков (разстрелян на 1.II.1945 г.).

* * *
Бях изненадана и от обществения интерес към "Бешков, художник-гражданин". Книгата се появи на пазара през късната пролет на 1983 г. Последваха около 20 рецензии и отзиви във вестници и списания. А поетът Христо Радевски изпрати следното писмо до директора на издателството:
"Другарю Дамев, сърдечно благодаря за Бешков! Това не е просто книга, а скъп подарък. Браво на Овчарова и на издателството, че сте се решили на такъв подвиг.
Но си мисля:
Защо тази книга не се преведе на няколко езика (ако това не е сторено вече)? Едва ли може да има по-внушителна пропаганда на нашата култура в чужбина.

22 април 1983 г.
София             С др. поздрав -
                              Хр.Радевски"

Тази препоръка не се изпълни. Не стана и музей "Илия Бешков", за който беше взето решение още през 1968 г. И все пак в националната ни съкровищница се съхранява създаденото от Илия Бешков. Подобно на своя герой от "Малко морал вкъщи" (в. "Земеделско знаме", 27 юли 1947), той, духовният колос на България, изхранва години наред "и умните, и глупавите в тая държава..."
Разбира се, става дума за духовното "изхранване"...




--------------
Никола Мавродинов (1904-1958), Из предговора към албума "Рисунки от Илия Бешков". Книгоиздателство Т.Ф. Чипев, София, 1938 г.



Текст към 2102:



Малко морал вкъщи

- Слушайте, деца, из тия книжлета и вестници, хора с вашия акъл, пишат разни срамни работи за мене, но вие да знаете, че баща ви е честен човек и ще изхрани и умните, и глупавите в тая държава...

(в. "Земеделско знаме", 27.VII.1947)

Текст към 2103:

Илия Бешков, Сън (Автопортрет), 1947 г.