Без истина от последна инстанция

Гл. ас. Чавдар Стоянов, доктор по право
   
В последните дни проектът за нов Наказателен кодекс предизвика противоречиви оценки и доведе до радикализация на общественото мнение. Като юрист съзнавам, че изработването на акт от подобен ранг, уреждащ адекватно сложни обществени отношения, е трудна и отговорна задача. За изпълнението й се изисква сериозна професионална компетентност, отлично познаване на наказателноправната материя, координирани усилия на специалисти с широк поглед върху тенденциите в наказателната политика на държавата от последните десетилетия.
В настоящия момент обществото е крайно разделено, политическата обстановка - неспокойна, а промените в обществените отношения, породени от политическата и икономическа криза - многобройни. Това довежда до необходимост от широка и всеобхватна дискусия, внимателен прочит и аналитично обсъждане на проекта за нов Наказателен кодекс - без емоции, без пристрастия, но с ясна концепция, при отразяване на всички гледни точки и съобразяване с градивните критики.
Министерството на правосъдието публикува проекта в 235 страници, като до 15 януари 2014 г. могат да се дават становища по него.
Някои от предложените текстове будят сериозни опасения и изцяло споделям мнението на Българския медиен съюз за абсурдността на предложението за въвеждане на наказание лишаване от свобода за фотографиране, филмиране или записване на човек без негово знание и съгласие. За годините на прехода относно снимането се прилагаше правилото на чл. 41 от конституцията: "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация". Решение на Конституционния съд от 1996 г. утвърди този принцип.
Не зная от какво са продиктувани мотивите на авторите, но подобни текстове в проекта нямат аналог в наказателноправен аспект досега, нееднократно бе подчертано, че подобни формулировки отсъстват в законодателствата на страните от ЕС и са неприемливи в демократичните и цивилизованите държави по света. Засягат се международноправни норми и утвърдени принципи. Свободата на словото, прозрачността, както и правото да получаваш информация са абсолютно несъвместими с подобни неадекватни, репресивни и напомнящи за други времена забрани. Свободните медии са факт, в България има плуралистична информационна среда, трудът на журналистите е ценен и подобни опити чрез законодателни промени да се ограничават права будят недоумение и тревога, явяват се повод за протест.
Вероятно и това е причината. Общественият отговор да е така категоричен, реакциите - остри, широко изявено е несъгласието с опитите да се наложи цензура. Необходимо и дори наложително е незабавно да се преоценят и отново да се разгледат тези текстове, а вероятно и други, защото понякога професионализмът на колегите юристи не е гаранция за ефективност, демократичност и обществена полезност на приложимата нормативна уредба.
А времената на създаваните и проповядвани истини от последна инстанция безвъзвратно са част от историята ни, за което заслугата до голяма степен е на свободните медии и успешно отстояваните от тях принципи на свобода, прозрачност и безпристрастност в името на  обществения интерес.