Без лоши спомени

Здравното министерство очевидно страда от деменция. Скрито. Щото около 100 хил. българи страдат явно. Неговата грижа за хората с деменция се изразява в пионерен почин - без лекарства те няма да имат никакви спомени. В това число - и лоши...
Иначе как да си обясним факта, че 10 месеца не му стигнали на ведомството да включи в нарочен списък за частично или пълно поемане на цената за лекарствата за страдащи от болестта на Алцхаймер. Ясно е, че такова лекарство струва на болния (и семейството му) 200 лв. Но не е ясно от нехайството на министерството колко е спестила касата, чиито пари са наши - на всички здравнооосигурени, в това число на болните от алцхаймер и на членовете на семействата им. Иначе МЗ е доста бърза по налагането на санкции. 
Звучи не тъжно, а унизително! Още повече при сравнение с други страни, които уж са на нашето ниво. Чехия например осигурява на страдащите от това заболяване мрежа от дневни центрове, лични асистенти, най-съвременно лечение. Дотолкова, че пациентка с алцхаймер обикаля цяла Европа заедно с терапевта си и със свой роднина. И благодарение на комплексната грижа, осигурявана от държавата, може да води пълноценен живот. Но България очевидно не брои за живи пациентите с деменции. Нито тези с болестта на Паркинсон или с множествена склероза, или с редки заболявания. Оправданието с кризата вече е изтъркано. Българското правителство много успешно трета година стоварва цялата й тежест върху най-уязвимите граждани.  
И още: как може да се изисква от гражданите, от болниците или бизнеса да спазват законите, а самата държава (в случая в лицето на министерството) да не ги спазва? Очевидно в наши дни в нашата държава съдебните решения не значат нищо. А ако държавата бъде осъдена за нехайството си в Европа, ще плащат пак данъкоплатците...