Без моите учители никога не бих бил там, където съм днес

ВАСКО ВАСИЛЕВ е роден на 14 октомври 1970 г. в София. Взима първите си уроци по цигулка на 5 години, на 8 участва в детската асамблея "Знаме на мира" и записва първата си плоча със Софийската филхармония. През 1980 г. е изпратен от българското правителство да продължи обучението си в Централното музикално училище към Московската консерватория. През 1988 г. печели трите най-големи международни конкурса за цигулка - "Жак Тибо" в Париж, "Карл Флеш" в Лондон и "Паганини" в Италия. Същата година се установява в Лондон, където продължава обучението си в Кралския музикален колеж. На 23 години става най-младият концертмайстор на Кралската опера в Лондон, където работи и до момента. Изнася концерти по цял свят, има записани 15 албума, партнира си с най-прочутите имена от световната музикална сцена.

- Господин Василев, държи ли Ви още адреналинът от концерта на 13 юли в Античния театър в Пловдив? Присъствали на него казват, че всичко е било изключително въздействащо. Мултимедийното оформление навлиза все повече в музикалното изкуство, концертите се превръщат в спектакли със сюжет, разказват истории. Някои смятат, че тази пищност отвлича вниманието от самата музика.
- Античният театър в Пловдив категорично е магично място. Всеки концерт там е особен като енергия и вълнение. Благодарен съм на Опера Пловдив за поканата да направим точно този концерт на тази локация. Репертоарът беше доста ясен като подбор, защото знаех какво искам да направим, но за първи път имах възможност да работя интензивно по визията на музиката. Благодарение на много талантливия визуален дизайнер и сценограф Петко Танчев мисля, че успяхме да пресъздадем максимално идеята на концерта. Ще си призная, че аз видях какво сме направили около седмица по-късно, когато получих запис от видеото. В дните на подготовка някак всеки се занимаваше приоритетно със своите задачи - аз имах музикални репетиции с оркестъра и моите музиканти, Петко правеше проби нощем, когато е тъмно, но накрая мисля, че особена роля изигра публиката и онова нейно доверие, което аз усещам като добронамереност и обич - хората направиха този концерт толкова специален. 
Концертите като чиста музика и мултимедийните спектакли отдавна са хомогенна продукция и вече са до голяма степен неизбежни едно без друго. Вярвам, че не можеш да излъжеш хората (или поне не можеш повече от веднъж) и ако направиш компромис с музиката, няма как да се компенсира с видео, фойерверки или пироефекти. Добрият баланс, вкус и най-вече смисъл на това да ги комбинираш в емоционално изкуство са от съществено значение. 
- Отбелязахте с концерт 50-ия си рожден ден в София, въпреки строгите мерки тогава във връзка с КОВИД. За 55-годишнината си подготвяте грандиозен спектакъл в "Арена 8888 София" на 14 октомври. Държите на важните дати в живота си да бъдете заедно с българската публика.
- Обичам да работя на рождения си ден... може би защото моето не е и точно работа. Концертите на рождените ми дни са най-паметните, защото неизбежно се събират физически на едно място хора, които иначе трудно мога да събера. Като им кажа "имаме концерт" и изведнъж всички са около мен. И цялата тази емоция да се комбинира със среща с публиката - това е всъщност най-истинският подарък и празник, който мога да направя. Става като голяма центрофуга от обич - ние от сцената, хората от залата. Какво повече бих могъл да искам... 

- Споделихте пред медиите, че сцената ще бъде в средата на залата и заедно с Вас ще бъдат Ваши колеги от Ковънт Гардън, с които работите вече 30 години.
- Така е, да... искам да стопим максимално дистанцията по линията "артист" - "публика". Сцената е неизбежна, защото залата е огромна, но поне няма да има гръб и няма да се налага да съм статичен. Ще се движа, ще свиря до публиката - не само аз, но и музикантите, които съм поканил. Щрайхът ще е изцяло от колеги в оркестъра на Кралската опера, с някои от които съм рамо до рамо от 30 години. Отново ще сме пъстра международна компания, ще имам до себе си и испано-аржентинската група, Памела (Никълсън, пиано) и всъщност ще сме двама българите на сцена, защото съм поканил и Керана като гост с глас.
- На 23 ноември Ви предстои още едно емоционално преживяване - колегите Ви от оркестъра на Ковънт Гардън ще Ви поднесат поздрав по случай 30 години от назначаването Ви за техен концертмайстор. 
- 30 звучи сериозно, то си е цял съзнателен живот! Не знам какво ще ми поднесат те, но аз съм им организирал изненада. В Операта прецениха, че искат да отбележим тази моя професионална годишнина с излъчването на филма, който Лора Крумова, Мария Йотова и Добромир Иванов направиха за живота ми. На 23-ти в една от залите на Кралската опера ще се състои именно тази прожекция, на която ще бъдат поканени моите колеги от оркестъра, артисти от балета, както и хора от мениджмънта на операта, с които работя от години. Част от хората са и герои във филма, като неизбежна важна част от живота ми, и те ще го видят за първи път. Радвам се, че и Лора, Мария и Добри (надявам се) ще могат да присъстват, за да събера наистина на едно място цялото ядро на жизнения и творческия път. 
За мен да мога да работя 30 години в Операта в Лондон е огромен професионален късмет. Това е институция, която е едновременно школа, възможност за развитие и изключително професионално ниво. Никъде и никога не бих могъл да натрупам толкова солиден опит като цигулар, както там. Възможността да работя с елита на това изкуство дава особено вдъхновение и самочувствие. 

- Никога не пропускате да споменете поименно своите учители в България, в Русия, във Великобритания, макар че през изминалите десетилетия многократно сте надградили наученото от тях. Добрата, солидната основа като че ли е важно условие за по-нататъшното свободно развитие на артиста.
- Разбира се! Без моите учители никога не бих бил там, където съм днес. Благодарен съм, че всеки от тях е бил едновременно щедър и взискателен към мен, за да ми помогне да извадя нужните качества, с които да надграждам в професията. Няма как да можеш да експериментираш, да опитваш да стъпваш на нови територии, ако нямаш ясен критерий за качество и много здрава основа, на която да стъпиш. 
- През юли организаторите на фестивал в Италия отмениха концерта, който Валерий Гергиев щеше да дирижира там, в Германия група протестиращи се обявиха срещу участието на Анна Нетребко на фестивал в Берлин. Жалко е, когато политически събития стават причина за прояви на негативно отношение към хората на изкуството.  
- Точно така е. Много е жалко. И ако погледнете назад в историята, можете да видите безкрайно много примери на талантливи хора, чиито талант и живот са ставали жертва на различни политически системи и режими. Аз съм живял в режим и в система на рестрикции и контрол, когато не можех да пътувам свободно, да се явявам на конкурси и да работя. Не искам това да се случва никога повече. Вероятно на хората, които заклеймяват и пречат на изявите на артисти по политически причини, никога не им се е налагало да живеят и работят в тоталитарен режим, затова и няма как да знаят какво означава това, ако само са слушали и чели, а не са го преживели.
- С Ара Маликян, с когото сте били съквартиранти в Лондон и ученици на Ифра Нийман и до днес поддържате приятелството си, сте подготвени за класически музиканти. Но и двамата с удоволствие представяте кросоувър проекти, които се радват на голяма популярност сред младата публика. А някои музиканти определят този подход като "изневяра" на високото изкуство, защо?
- Може би трябва да попитате тях, а не нас. Ние с Ара се чувстваме напълно спокойни и щастливи в тази "изневяра" на високото изкуство. Ако трябва да отговоря сериозно, мисля, че музиката трябва да вълнува и да докосва слушателите. Никой и нищо не може да определи дали една композиция, една песен, един текст е високо или ниско изкуство, ако има хора, които се вълнуват от него. За всеки има място под слънцето, а животът е твърде кратък за такива „високи“ спорове. Нека всеки свири каквото и както го разбира, а пък публиката ще оцени дали има желание да отдели време и средства за него. 

- Познаваме немалко певци, инструменталисти, танцьори, които могат да се похвалят със завидно творческо дълголетие. Това дар от Бога ли е, или има начини артистът да съхрани способностите и вълнението си към изкуството до късна възраст? 
- Мисля, че тайната е в свойството на изкуството да те държи много близо до детството. Когато се занимаваш ежедневно с изкуство и живееш в него, ти изобщо не мислиш на колко години си, или хората на колко години са, или каква религия изповядват, или с какви политически убеждения са... Ти имаш единствено за цел да се забавляваш, да играеш и да въвличаш другите в играта си. С концерта в "Арена София" аз знам, че ставам на 55, но за мен това е истински смешно, защото аз дори не знам как трябва да се чувствам и дали не се очаква от мен рязко да улегна, да стана мъдър и да искам да спя след обяд... 
- Имате ли интерес, желание, време за съвместни проекти с български музиканти от различни жанрове? Много световни звезди са били впечатлени от нашия фолклор и са създали проекти с български певци, инструменталисти, хорове.
- Винаги съм имал голямо изкушение към българския фолклор и църковните песнопения. Слушал съм много музика, записи, присъствал съм на създаването на такива проекти. Миналата година дори направих нещо малко с Академичния хор към АМТИИ в Пловдив, чийто възпитаник съм и аз. Имам голям респект към тази музика и не може да се работи съвсем с лекота и като флирт там, където е кодирано толкова много наследство, история и смисъл. Не знам кога бих имал достатъчно самочувствие, смелост и време, за да поема по такъв голям проект. 
- Споделете малко за атмосферата на вашата родова среща, която се състоя наскоро във Велинград, за удоволствието, радостта от музицирането с най-близките Ви хора.
- Това беше голям семеен празник на рода на баща ми и особено на нашето семейство. Ние сме пръснати доста по света - от Америка до Япония с база в Европа, и събирането ни и без концерт си е незабравимо предизвикателство. Сега обаче идеята на баща ми обедини още по-голям кръг роднини, изкушени от музиката. Тези 2-3 дни във Велинград наистина останаха паметни като тържество на рода и своеобразен поклон към музиката, която някак живее наистина във вените ни, независимо къде се намираме. 
- Приятелите Ви от "Чамбао" през юни откриха фестивала Buenos Dias Vratsa. Ла Мари разказа, че при престоя си тук не са пропуснали да хапнат баничка с боза. Вие ли ги научихте да обичат Вашата любима закуска?
- Ха-ха... Знам ли, те вече имат много повече приятели в България от мен, сигурно... След почти 20 години връщане за концерти и с толкова любов към музиката им тук, много се радвам, че имат този успех. Прекрасна група са и Мария заслужава тази обич на публиката.