Безсилие или наглост
/ брой: 189
Виждаме вече - ясно и категорично, че в последните години оръжията отново задрънчаха. Отбелязваме и факта, че не само дрънчат, а и открито се размахват. Няма никакво съмнение, че сме попаднали в прегръдката на напредналата фаза на нова Студена война - не по-малко безсмислена и ненужна, а добре прогнозирана и осъществявана от САЩ. Вашингтон - "миролюбецът", както неведнъж сме виждали това чудо в действие през последните десетилетия, реши и постанови - тръгваме срещу Русия. Защо, как, кога, както и куп подобни въпроси, неведнъж са мъчили световното обществено съзнание, допуснало по различни причини или пък мотивирано от други идеи, да текат реки от кръв. А отговорът май е съвсем кратък - борбата за световно надмощие, при това на всяка цена, продължава, при това с ускоряващ се темп.
Днес от Белгия изскочи информация, че Вашингтон е решил да премести от Турция най-тежките си ядрени оръжия още по-близо до границите на Русия. И то не къде и да е, а в Румъния, която заради чиста проба глупава "лоялност" приюти "доброзорно" част от маскирания като натовски американски противоракетен щит, изграден за насаждане на "глобален мир". Румъния, естествено, опроверга новината, но остава съмнението, че някой ни разиграва. Особено след обяснения от рода на това, че заради силно усложнените взаимоотношения между Вашингтон и Анкара се налагало САЩ да преосмислят елементи от военната си доктрина, изтегляйки от Турция страховити ядрени оръжия, отговорно пазени там от десетилетия.
Това, което през последния месец се разиграва с южната ни съседка, сигурно за мнозина би изглеждало озадачаващо - особено след отдръпването на Запада от доскоро най-доверената в региона многомилионна Турция. И след като президентът Ердоган, наричан напоследък от редица западни лидери и политици "авторитарен диктатор", пое собствен курс, чиито имперски амбиции преляха над търпението на доскорошните му съюзници. И най-вече, след като открито обърна очи към Русия и Иран. Реакцията на Щатите подсказва нещо ново. Може би това е безсилие, отдавна спрягано като провал на мераците на Вашингтон за хегемония над света, водещо до безсилно объркване на основни понятия от международната политика. Или пък нещо, което също не е пренебрегване - на прага на смяната, която предстои в Белия дом, курсът поет от реалните собственици на властта в "най-великата страна", очевидно води пак към използването на новото-старо политическо оръжие - безцеремонната наглост. Колкото до Румъния, дали все пак това, за което говорят в Белгия, няма да се окаже факт?