Благодарности, опус 3

Благодарностите ми в опус едно (http://duma.bg/node/70421) и опус две (http://www.duma.bg/node/70897) нагарчаха, макар че са истински. Този път ще се опитам без сянка от сарказъм да благодаря на двама българи, чиито качества и недостатъци съм придобил по генетичен път.
Не познавам дядо си Георги Готев, чието име нося. Той е починал, когато баща ми е бил на 13 години. Член на БКП още от 15-годишен, активен участник във Владайското войнишко въстание и в Септемврийското антифашистко въстание, след Девети септември той е преживял огромно огорчение от сталинизма и от трайчокостовските процеси. Това ускорява заболяването му и той почива на 49 години през 1949 г.
Прадядо ми по майчина линия Михаил Каридов е бил царски генерал, който съвсем млад е бил репресиран заради донос. Историята е следната. По време на Балканската война прадядо ми прибира на фронта сираче македонче и го прави свой ординарец. По-късно го осиновява и го гледа на равни начала с четирите си деца. За големите му заслуги на фронта Борис III подарява на генерал Каридов парцел, за да си построи къща в София. Прадядо ми решава, че македончето има по-голяма нужда от него и му дарява имота. "Той ви се подигра, Ваше Величество, дал е имота, който му подарихте, на своя ординарец", злостно докладвали на царя. Ето как повече от половината живот на генерала преминава в немилост. Но нито в един момент той не се оплакал. Намерили са му цаката, както се казва. Защото генерал Каридов е бил голям русофил. Карида на гръцки значи костелив орех, ми казваше майка ми. Доносниците не биха си представили, че генералът погребва македончето, което почива от епидемия на 21-годишна възраст, в семейния парцел, в същия гроб, в който десетилетия по-късно е погребан и той.
От дядо ми по бащина линия съм наследил името, но неотдавна открих, че и от прадядо ми Михаил Каридов съм наследил нещо много важно. Мобилизиран художник на фронта, очевидно много талантлив, му е направил през 1913 г. портрет с молив, който сега аз съхранявам в Брюксел. От портрета гледам аз.
Човекът, чието име нося, и този, чиято физиономия съм наследил, са имали лични позиции, които са се оказали несъвместими с тези на властта. Дядо ми Георги е бил безкрайно разочарован от партията, която е значела за него много, а прадядо ми Михаил, завършил Генерал-щабна академия в Санкт Петербург и победител в много битки, е страдал заради поругаването на пагона му и изпращането си в запас още на млади години.
Но нито единият, нито другият не се е прегънал, защото така би му било по-удобно. Те са се ръководили от личните си разбирания за това кое е добро и кое е зло, не от общоприетите авторитети, не от стадното чувство за оцеляване, не от типичната българска "мъдрост", че преклонена глава остра сабя не я сече. Дядо ми Георги не е приемал, че "Партията е права и когато съгреши дори". А дядо ми Михаил, за разлика от други, не е станал за удобство германофил. И наистина е казал на съпругата си, по повод подареното му от царя място, че "мястото на офицера е на седлото на неговия боен кон". Доносниците не са могли да знаят, но той наистина не е искал скъпия царски подарък.
Не разбирам нищо от медицина и генетика, но не се обиждам на черна овца. В България не са се променили чак толкова много неща. И до ден-днешен се делим на русофили и русофоби, и до ден-днешен партиите вляво и вдясно успешно отблъскват най-пламенните си поддръжници. И сега доносниците преуспяват, а омаскаряването на най-способните се е превърнало в национален спорт. Както се казва, в ада дяволите не пазят българите, защото един да подаде глава над врящия казан, поне двама други българи ще го върнат обратно. Но при всякакви предишни периоди сме имали истинска интелигенция, а сега има държавна политика за създаване на фалшив елит - от силикон и дипломи менте.
За негативните български модели на поведение не трябва да виним така наречения комунизъм. Историята показва, че българският характер е бил оформен устойчиво преди това, вероятно по време на турското робство. В миналото този български характер е помогнал да оцелеем, но не води ли той сега нацията към гибел?
Подкрепям всички, които имат идеи за нов начин на правене на политика, защото досегашният не води до нищо добро. Отнякъде трябва да се започне, а това, което може да промени държавата и обществото, е политиката, нищо, че е станала мръсна дума. Често са ме упреквали в черногледство, но напоследък съм умерен оптимист. Идва часът на прозрението.