Благодаря ти, капитан Петко войвода!

Анселмо КАПОРОСИ 

Жизненият път на човека понякога може да бъде сложен и често несигурен, заобиколен от събития, които надхвърлят човешкото въображение. Със сигурност не сложността, трудностите, красотите и разочарованията определят смисъла на живота на човека, а по-скоро опитът му, паметта му и делата му, че оставя нещо на бъдещите поколения.

Аз съм италианец, роден съм и съм живял във Вечния град, а сега случайно, или може би по съдба, живея и работя в София повече от десет години. По време на престоя си в България успях да открия, да опозная, да се учудя и да се насладя на красотата на тази древна земя и държава, основана в зората на европейските цивилизации. 

Когато пътувам из България, очите ми се пълнят с великолепието на планините, толкова богати и мистични, а мислите ми се пренасят към българина, който преди повече от 150 години, воден от чувството за свобода, воюва за обединението на Италия. 

Често си спомням гледката на каменния му бюст, на площада на върха на римския хълм, който доминира над целия град, стои днес като доказателство за приноса му за изграждането на чужда за него нация. При завръщането си на родна земя този войвода продължава да се бори, да страда и да разгаря сред народа чувството на свобода. 

При едно от пътуванията си по малък път в Родопите стигнах до връх, откъдето гледката кара всяка душа да скочи. Спрях колата, слязох и отидох до ръба на малка полянка, откъдето наблюдавах необятността на безименна, безкрайна гледка. Тя призова мислите ми към онзи българин, който със своя живот и дела е създал пример за последователност, смелост, честност, алтруизъм и решителност, които особено днес, в тези объркани времена, трябва да вдъхновяват всеки от нас. Взех нежно бяло цвете, наблюдавайки празното пространство пред себе си, и отправих молитва за благодарност към този българин с надеждата, че делата му все още са вдъхновение за мнозина съвременици. С благоговение и с надеждата, че този мой обикновен жест ще донесе благодарност и мир в душата му. 

Благодаря ти, българино! Нека паметта ти все още живее пламенно във всички нас. 

Благодаря ти, капитане, благодаря ти, капитан Петко войвода!