Благотворителност

Има ли винаги знак за равенство между благотворителността и щедростта? Кой прави благотворителност - материално богатият или... духовно богатият? В кои държави е най-широко разпространена благотворителността - в бедните или икономически мощните?
Въпроси, които няма как да не си зададем, научавайки, че бедна България, въпреки че е на 118-о от 135 места, за една година се "изкачила" нагоре в скалата на щедростта. Тълкуването на този факт може да е различно. Например, че колкото повече обеднява средностатистическият българин, толкова богатите стават по-богати и отделят повечко за добри дела. Излиза, че мащабите на благотворителността и дарителството са по-големи в социално разслоените общества. И сякаш благотворителността, дарителството и съпричастността са опит на обществото да попълни с тях мястото на абдикиралата от ангажиментите си държава. Ала всички знаем, че никаква благотворителност не може да замени държавата.
А може би обяснението на гореизложения факт е съвсем просто: българите се връщат към възрожденските нагласи на предците си, които са почитали дарителството и за които то е в основата на българщината.
Само че има и малка подробност: дарителство не винаги означава даряване на средства, каквото е напоследък разбирането у нас. Дарителството често в развитите цивилизации може да има знак за равенство с доброволчеството. Но за доброволчеството представите у нас са някак различни - съвременният нашенец смята, че доброволци се търсят само когато има бедствия. Дали съвременният българин, чийто доходи са най-ниски в Европа и за когото стана ясно, че е най-страдащият европеец, би бил готов да помогне на непознат? Или да дари време за благотворителност?