БНБ предупреди за рискове от бурното кредитиране
Ипотечни заеми за 2,4 млрд. лв. са изтеглени за последната година
/ брой: 122
Запазването на текущите темпове на кредитен растеж създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната промяна на лихвения цикъл може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си. А това пък да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при влошаване на икономическите условия.
Това се посочва в мотивите на БНБ към решението да запази високото ниво на антицикличния буфер и през третото тримесечие на 2023 г. Показателят, който поне до третото тримесечие на 2024 г. ще бъде 1,5%, се използва при изчисляване на антицикличния капиталов буфер, който трябва да подържа всяка търговска банка в България. Колкото по-висока е стойността на показателя на БНБ, толкова повече ресурс трябва да заделят търговските банки.
Централната банка отчита, че през първото тримесечие на 2022 г. кредитната дейност в сегмента на домакинствата продължи да се разширява с ускорени темпове, което е свързано с ниските лихвени проценти и засилено предлагане на заемни ресурси.
На българския пазар само за последните 12 месеца има 2,4 млрд. лева нови ипотечни кредити, отпуснати на физическите лица, а между 2009 и 2016 г. нетното им увеличение е било нула. Това стана ясно на конференция, посветена на 30-годишнината от основаването на Националното сдружение "Недвижими имоти".
"Инвестицията в имоти като защита от инфлация е разумен аргумент, но при допускането, че никой не прави нещо срещу инфлацията", каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Той напомни за обвързаността на лихвите по ипотечните кредити със стопанската активност и безработицата. Не е въпросът дали вноската ни е била 1000 и ще стане 1070 лева и ще спрем да плащаме кредита, а това ще изкара имота на пазара, въпросът е какво се случва с икономиката, ако се задълбочи натискът от централните банки за затягане на паричната политика, коментира икономистът. Според него, колкото повече имотите се превръщат в инвестиционен актив, толкова повече цената им се отделя от фундаменталните фактори - доходи, брой стаи, заплати.
В България за последните 6 години номиналните цени растат с почти същите нива, както и в страните от ЕС, смята Георги Купенов от "ЕРА Недвижими имоти". Средното реално повишение, когато се извади факторът инфлация, за България е 3,8 на сто годишно при средно 4,06% за ЕС. Инвестициите в недвижими имоти в България също са под средните за ЕС. С близки до нас резултати са Румъния, Словения, донякъде Гърция, като измерването е спрямо БВП. Затова експертът заключава, че няма основание да кажем, че в България се строи или инвестира много в жилища.