26 Юли 2026неделя17:53 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Бог високо, цар далеко

/ брой: 98

автор:Аида Ованес

visibility 2421

За да смели зърното, мелничарят експлоатира силата на водата, на вятъра. И използва своя труд.  За да получи повече брашно, трябва да използва още труд, за да се завърти воденичното колело. Идват "на помощ" наемните работници. Те трябва да дават повече, отколкото получават, за да може мелницата да работи на пълни обороти и да "храни" и мелничаря, и по мъничко самите работници. За зла участ в началото на ХХI век в една европейска (разбирай - цивилизована) държава се оказва, че в колкото по-малка фирма работиш, толкова по-необлагодетелстван си (стр. 3). И повече труд хвърляш, за да се завърти мелничното колело, и по-малко брашно получаваш като заплата. Няма изненада в ситуацията. Защо? Много просто - правилото "Бог високо, цар далеко" работи с пълна сила. С оправдание за криза и съкращаване на щата на държавната администрация (с което по принцип данъкоплатецът е съгласен) в момента в страната има около 400 инспектори по труда. Те трябва да проверят годишно над 50 хил. предприятия, за да опазят интересите на хазната и на работниците.
Протестите, предизвикани от трудови конфликти, сякаш са в далечното минало. Нашенецът се научи да работи и да си трае. Но нашенецът не може още да свикне с мисълта, че трябва да настоява за повишаване на квалификацията си, да изисква от работодателя да му дава време за обучение и това време да се брои за работа. Защото колкото са по-високи образованието и квалификацията на работника, той толкова по-малко може да бъде манипулиран и принуждаван да върти по-дълго и с повече енергия мелничното колело и да получава по-малко брашно.
И възрастта не е без значение. Но у нас - най-много. Наскоро си говорих с главния лекар (на 60 г.) на една малка, но спретната и работеща болница. Естествено у нас това не е критерий, че болницата може да работи, а лекарите и сестрите няма да останат на улицата... Та, притиснат от безпаричието, главният лекар закърши пръсти какво ще стане с персонала, с него самия. "Ами иди в чужбина - знаеш перфектно два западни езика, имаш 3 специалности, какъв ти е проблемът?", попитах го. "Стар съм. Ето - и тук не ме искат", каза докторът, очевидно подвластен на нашенското мислене...
Малка фирма - голямо прецакване на работници, е новото правило на родния "бизнес климат". Ала протестите, основани на трудови конфликти, май си останаха минало за българина в малката фирма. За него важи правилото, че сведената глава ятаган не я сече.
Иначе утре е 1 май! Да живей трудът!

Карикатура на деня - 24.07.2026 г.

автор:Дума

visibility 3157

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ