Богатий с парите, учений - с ума...

Във вчерашните си броеве вацовските вестници, пардон - изданията на Любо Павлов, съобщават, че асоциацията "Българска книга" е наградила с "Бронзов лъв" поредицата на КК "Труд" и БАН "Голяма енциклопедия на България" - за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Вярно е, че това е "първият хартиен епос за съвременна България", вярно е, че изданието е уникално. Вярно е също, че е издадено от КК "Труд", при това - бързо и прекрасно. Вярно е също, че рекламата, която направиха изданията, свърши работа, та поредицата да има "огромен отзвук, какъвто отдавна не е предизвиквала друга книга или поредица". Но - дотук.
Защото въпросната енциклопедия нито е дело на издателите, нито е първата подобна поредица, нито е тяхна заслуга, нито идеята е дошла от колегата Никола Кицевски. Енциклопедията за България е плод на труда на поколения български учени, за които в дописките вчера няма... ни дума. Създателите на този уникален епос просто ги няма. Това е. И то се нарича непочтеност.  
Чудесно е, че еди-какви си красиви думи бил казал зам.-министър на културата, радващо е, че управителят на "Труд" г-н Чолаков се мъдри с наградата на Панаира на книгата. Обаче. Кой български читател разбра, че това е издание на научно-информационния център "Българска енциклопедия" при БАН - единствената институция, която издава енциклопедии у нас? И е издала много десетки уникални енциклопедии досега в годините. Кой разбра, че главен редактор на тази енциклопедия е акад. Васил Гюзелев и заместник му е чл.-кор Елка Бакалова? Колко българи узнаха, че в редколегията на този грандиозен научен труд са академиците Антон Дончев, Васил Големански, Евгений Головински, Чудомир Големинов, доц. Нено Димов? Че за илюстрациите е помогнал акад. Светлин Русев, а самите текстове и статии в изданието са дело на над 50 автори, съставители, консултанти. Колосален труд на наистина големи български учени - събран в 12 тома с над 12 500 статии и още толкова илюстрации, общо 4800 страници справочна информация. Отрадно е, похвално е, че в България някой с пари е решил да вложи средства за издаването на това родолюбиво дело. Както е казано по възрожденско време: "богатий с парите, учений - с ума". Но никак не е отрадно, когато за пореден път учените са избутани някъде в ъгъла или зад кулисите, а друг се кипри еднолично с лаврите им. А трябваше да оцени това, че голямата наука е поверила себе си в ръцете му.   
Колкото до "никога досега", "за пръв път" и "уникално", ще напомним само, че светът не започва от днес и че последният 7-ми том на предишното издание на енциклопедия "България" видя бял свят през 1997 г. Новото 12-томно издание сега не се точи 18 години заради липса на пари, като предишното, и това наистина е заслуга на КК "Труд". Но, хора, това ново издание има посвещение - учените са го нарочили за 1330-та годишнина от създаването на държавата България и за 142-та годишнина от основаването на БАН. Търговската реклама е хубаво, атрактивно и печелившо нещо в днешното пазарно време. Но все пак поне малко уважение към знанието и към умовете на България дължим всички ние.
Дори само за това, че ако не е техният труд, ние няма да има с какво да търгуваме...