Богатият творчески и човешки свят на Ана Боянова

Продрум Димов

Тази талантлива наша авторка си завоюва трайно присъствие в националния ни литературен живот със значими творби както в областта на поезията, така и с впечатляващи белетристични заглавия. Неслучайно се радват на добър прием в литературните ни среди нейните поетични книги "Мой фараоне", "Музика за глухи", "Непредсказани мисли" и др. Не по-малък интерес предизвикаха и прозаичните й издания "Любов за двама и още някой", "Ангелски сънища", монографиите й, посветени на пианистката Лора Димитрова, балерината Пенка Енчева, композитора и диригента Васил Казанджиев и други български интелектуалци. Изобщо в непрестанните творчески търсения на Ана Боянова усещаме неутолим стремеж да сподели своите вълнения, породени от проблеми и личности, свързани с днешната ни духовна и нравствена действителност.
Това се чувства особено осезаемо и в най-новото й заглавие "Триредия", което столичното издателско ателие "АБ" предложи наскоро на читателите. На пръв поглед това е една малка и непретенциозна по обем книга, но като се вгледаме в съдържанието й, разбираме, че се докосваме до богатия творчески, емоционален и човешки свят на един зрял в професионален аспект автор.
Още в първите си страници Ана Боянова ни потапя в светлия бързей на кристално чистите си човешки преживявания, пренасяйки ни в лъчезарието и топлотата на древната иберийска земя, която, по всичко личи, е сродена със сърцето й. Пред погледа ни оживява любвеобилно:

Слънцето с паунова опашка
гъделичка облаците.
Утро в Барселона.

В родината на Сервантес авторката открива и съвършено по-силно въздействащо звучене на интимните човешки преживявания. Дори и:

Нестинари
в жаравата на любовта
стоят по каталунски.

Така любовната тема само на места се прокрадва и тя далеч не се втъкава в основната канава на произведението. Макар че понякога "Хуква вятърът след красиви испанки./ Догони една -/ попиля живота й." Чрез поведението на облаците, вятъра, дъжда, птицата поетесата ни препраща асоциативно към сложната гама на човешките преживявания.
Но не това определя художествено-естетическата същност на тези своеобразни, уникални, бих казал, триредия. Мисля, че можем да ги определим с късия им, стегнат и лаконичен изказ като един дълбоко смислен поетичен синтез на острите болезнени процеси, от които се задъхва съвременният обществен организъм. Затова в творбата й нерядко резонират и крещят негативите на днешния ден, които потискат и задушават:

Обречена е мечтата за летене -
имаш крила, нямаш небе!

Тази минорност в настроението се сгъстява и ни прави съпричастни на отрицанието и справедливата присъда на антидуховното ни отчайващо съвремие, което слага:

Трънен венец
върху челото на вдъхновението.
Ежедневна Голгота.

Колкото повече навлизаме в сърцевината на произведението й, толкова по-силно звучи гласът на негодуванието и социалното напрежение, от които се раздира съвременното общество, разпадащо се от грехове и низост:

Несигурно
е жителството в Рая.
А Адът е така гостоприемен!

Затова и ставаме свидетели на гневното възмущение на писателката от житейската безпътица на младите ни поколения, станали жертва на новата антихуманна ценностна система:

Изобилието ражда алчност.
Недостигът - озлобление.
Къде да възпитаме душата?

Струва ми се, че само тези думи са в състояние да отредят място на Ана Боянова сред авторите на социално ангажираната ни гражданска поезия. Макар че в тревожните си размисли за днешната нравствена разруха стига по ботевски до още по-сурови обобщения:

Дървото на живота -
глупостта обитава короната,
мъдростта - хралупите.

Някои от триредията на Ана Боянова по своя дълбок философски замисъл имат характер на истински сентенции. Изящна словесност от този род може да плоди само перото на надарен творец, какъвто несъмнено е и Ана Боянова - творческа личност, която търси неизменно и упорито себе си. И неслучайно неспокойният й дух я заставя да възкликне:

В часа на вятъра
вдигам платната
и поемам към себе си.