03 Март 2024неделя04:57 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Богомил Николов: КЗК търси там, където няма да намери

Голямото нарушение на конкуренцията става и с т.нар. злоупотреба с господстващо положение, казва изпълнителният директор на Асоциация "Активни потребители"

/ брой: 57

автор:Мая Йовановска

visibility 454

Интервю на Мая Йовановска


- Комисията за защита на конкуренцията се размърда, започна проверки за картел в търговията с храни, видя значителни ценови поскъпвания, за които не намирала основания. Вашият Коментар?

- Обществото дълги години очаква доказване на картели. Когато имаше казус с горивата, хората казваха - проверете бензиностанциите. КЗК отива и проверява. Сега пак се говори за картели. Те отиват и започват да проверяват за картел. Търсят там, където няма да намерят нищо. Картел се доказва най-трудно. Обаче в същото време голямото нарушение на конкуренцията става и с т.нар. злоупотреба с господстващо положение. Когато имате голям играч срещу малки играчи, този голям играч има сила да налага условия. В случая ние смятаме, че това трябва да изследва КЗК. Дали има господстващо положение на веригите спрямо техните доставчици. И ако е така, дали няма злоупотреби в отношенията между тях. Картел между веригите най-вероятно няма да може да бъде намерен. Надявам се да се търси правилната хипотеза, правилното нарушение.

- Понеже говорите за доказване на господстващо положениие - това е работа на същия този контролен орган и те могат да се самосезират в тази посока.

- Това гласеше съобщението им от предходната седмица, когато казаха, че са стартирали такава проверка и изискват договори, чрез които да се види как са регламентирани тези отношения. Мисля, че това е правилният подход. А въпросът е: не закъсняха ли малко и колко време ще им отнеме тази проверка? Защото тя може да отнеме и една година. Особено като знаем и възможността за обжалвания на разпорежданията. Може до тогава да сме забравили за инфлацията.

- Преди два-три месеца някои обясняваха, че е дошъл краят на високата инфлация, но цените продължават да вървят нагоре. До колко у нас тази инфлация при храните е привнесена и свързана ли е с факта, че 80% от храните на трапезата ни са вносни?

- Може би около две-трети от инфлацията е привнесена и точно тя ще започне да пада, защото лихвите започнаха да се вдигат и в Европа, и в САЩ. А това е най-изпитаното средство срещу инфлацията. Но ако около една-трета генерираме сами, трябва да си зададем въпроса - на какво се дължи. Обясненията, които мога да дам, са две. Едното е недостатъчно производство - 80% от храните внасяме, 20% произвеждаме. А втората причина е тази, с която започнахме - нарушената конкуренция. В тези две посоки трябва да се търсят решенията. Липсата на производство е един дългосрочен разговор, който през годините е воден неправилно или е замитан под килима. Защото българските производители, най-вече на плодове и зеленчуци и животновъдите са много несправедливо субсидирани. А това стимулира производството на култури, които могат да се произвеждат с голяма механизация, те се развиват добре. Там където има повече ръчен труд, не се развиват и производството намалява. България трябва да си зададе въпрос как стигнахме до там от 80% износител да станем 80% вносител. Не само трябват по-високи субсидии, но и да са по-справедливо разпределени. Трябва да се дават по друг критерий.

- Идеята за таван на надценките отива в посока доброволно намаляване на цените от страна на търговците.

- Преди да се предлагат такива идеи, трябва първо да се обсъждат внимателно. Защото всеки икономист може да ви каже, че таван на надценките е по-изгоден на големия тръговец, а на малкия - неизгоден. Да не стане така, че такова решение да доубие малките магазинчета, а да останат само веригите. Нека да се помисли и върху тази хипотеза.

- Продължават да се увеличават държавите, които временно налагат таван на цените на храни от първа необходимост.

- Подходът трябва да бъде за подпомагане на нуждаещите се. Нека да има някакви целеви помощи за храни под формата на ваучери, купони или нещо друго, с които да се подпомогнат най-ощетените от инфлацията хора - песионери и социално слаби. Пазарът е много отмъстителен. Водещо трябва да бъде не равнището на цените, а покупателната способност на хората. Ние трябва да имаме индекси, с които да следим, например, колко хляба могат да се купат с една минимална пенсия, колко литра мляко може да се купат с една минимална заплата и т.н. Нека това ни бъде отправната точка, която дава някакъв гарантиран минимум на социално слабите групи в обществото.

- Може би налагането на таван на някои стоки е мярка, която много бързо би проработила в необходимия момент, точно когато хората имат най-много нужда. Осем търговски вериги в Словакия са се съгласили да наложат таван върху цените на общо 400 хранителни продукти за следващите 3 месеца. Сред тях има такива, които оперират у нас.

- Те вероятно са поставили таван на хляба и сиренето, но ще си го вземат от други стоки, на които ще вдигнат цените. Временните мерки, когато се налагат на конкурентни пазари, имат за основна цел да предпазят от паника. Помните ли двата теста, на които беше подложен пазара у нас преди година първо с олиото и после с горивата. Слава Богу нищо не се случи, беше само опит да се създаде паника. Покупателната способност трябва да е целта на политиката.

- Как гледате на въвеждането на по-ниски ставки на ДДС за храните?

- Ние сме за тази практика, макар че сме разколебани. Когато за пръв път у нас се въведе такава мярка за ресторантите, ефектът не беше налице. След това се разшири за някои други продукти. Ние смятаме, че тази мярка или трябва да се разшири върху кошницата от основни продукти, или трябва да се премахне. В полза на по-ниския ДДС ще дам за пример чуждия опит. В почти всички държави от ЕС има намален ДДС за основни храни. Гърция е най-добрият пример в това отношение. Гърците го имаха години наред, след това по време на кризата се принудиха да се откажат и ДДС скочи на 24% за всички продукти, но след като преминаха кризите, те отново намалиха ДДС за основните храни. Гърците имат най-добра практическа база да сравнят ефекта от намаления ДДС, защото преминаха през всички възможни хипотези. След като отново намалиха косвения данък върху храните, са преценили, че има полза от тази мярка. Ако зависеше от мен, първо бих се допитал до гърците за съвет.

- Обявихте сайт за групови покупки в началото на климатици като мярка за борба с инфлацията. Каква е идеята ви?

- Ние предлагаме един модел на групово пазаруване, чиято цел е да се постигне отстъпка от цената. Събираме група, с която да пазаруваме на едро. По този начин очакваме хората, които се включат в тази кампания, да получат между 10 и 20 процента отстъпка. Това се организира за пръв път у нас. Събираме голяма група, която да каже на търговците: дайте ни оферта като за 1000 души. Груповите поръчки са позната в Западна Европа практика. Някои страни там вече направиха по 10 кампании за стока или услуги на преференциални цени. Надяваме се, ако у нас мине успешно, след това да го повторим и с други групи продукти. Това не е панацея, няма да помогне за намаляване на цената на яйцата и сиренето, обаче е модел, който заслужава да се погледне сериозно на него. Сега ще тестваме този модел, но не само ние потребителите можем да го прилагаме, включителното и правитлеството може да го прилага.

Цените на горивата може да тръгнат зловещо нагоре

автор:Дума

visibility 639

/ брой: 42

Банките са надули таксите с 30% за година

автор:Дума

visibility 568

/ брой: 42

Външният дълг стигна близо 48% от БВП

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 42

Хотелиерите очакват ръст на бизнеса с 15 %

автор:Дума

visibility 477

/ брой: 42

България е една от най-свободните страни

автор:Дума

visibility 633

/ брой: 42

Ситуацията в Украйна остава трудна

автор:Дума

visibility 651

/ брой: 42

БРИКС се отказва от долара

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 42

Путин: Западът лъже, че Русия ще нападне

автор:Дума

visibility 570

/ брой: 42

3 март 1878

visibility 599

/ брой: 42

Най-красивият спомен на нацията

автор:Стефан Продев

visibility 655

/ брой: 42

Трети март е роден отпреди да се случи

автор:Дума

visibility 566

/ брой: 42

Кой размени Македония срещу Кипър?

автор:Никола Филипов

visibility 621

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ