Искам думата
Споделено
Боли ме затова, което се случва с България
/ брой: 185
Мъчно ми е и ме боли от това, което стана пред моите очи през последните 27 години, свързани с демократичните промени в България, с нейния преход към демокрация и пазарна икономика.
Преди 1989 г. България беше развита промишлено-аграрна страна, стояща по много показатели на челните места в Европа и света, поддържаща търговско-икономически връзки с над 100 страни в Европа, Азия, арабските държави. Разполагаше с над 200 милиарда долара основни фондове, където се трудеха около 4 милиона българи. За сравнително кратко време беше превърната в развалина. Почти бяха ликвидирани промишленото и селскостопанското производство. Парализирани бяха образованието, здравеопазването и социалната сфера. Висока безработица, ниски доходи, ниска раждаемост, висока смъртност. Над 2 млн. млади хора отидоха в чужбина, станахме най-бедната страна в Европа. С близо 60 хил. души намалява населението. Ако така продължава, България ще остане само като географско понятие, като територия.
Падението на България започна веднага след 10 ноември 1989 г. Появиха се много нови партии, които издигнаха лозунга на омразата срещу комунизма, срещу всичко, създадено и изградено от социалистическата държава. Вулгарно и жестоко беше отношението на новите управляващи партии срещу наличните държавни, стопански и партийни кадри, работили по време на социализма.
Политическото пространство, политико-обществената и социално-икономическата обстановка в България стана и продължава да бъде толкова мрачна, стигаща до тъмнина, че на повече от 50-60 метра нищо не се вижда.
Българите показаха признаци на пробуждане и стремеж към нещо ново на проведените през октомври 2016 г. президентски избори. Промените в президентската институция се посрещнаха добре от по-голямата част от хората. Но във връзка с резултатите от тези избори беше демонстрирана от отделни партии и лидерите им неадекватна, а защо не и враждебна политическа позиция и действия. За настъпилите след президентските избори политически и правителствени сътресения, кризи и промени в държавата, според мен е виновна една партия и главно нейният председател Бойко Борисов.
Борис ТЮЛЕКОВ,
Благоевград