Борбата и вратата

Деси ВЕЛЕВА

Редица битки на образователния фронт текат в момента. Основната линия, на която те се водят е на Столичния редут. Там текат кампании за прием във всички етапи на образователната система, а от вчера и за първокласниците.

Колкото са по-маловръстни са субектите, подлежащи на обхват и просвета, толкова са по-мъчни офанзивите на родителите за приобщаване във войната. Те се опитват да вкарат бебетата си в яслите, първокласниците да са в най-добрите училища, а осмокласниците - в най-елитните гимназии. Само за висшите училища трудности няма. Там всеки може да избира къде и кога да влезе - правят се кампании с месеци, та дано се закачат повече студенти.

Затова практиката създаде и утвърди крилата мисъл, че вече най-трудно се влиза в детска ясла, а най-лесно - в университет. Затвърди се една порочна система, която насърчава корупция, връзкарство и накрая доведе до протести, за да се класира детето, в която и да е яслена група. 

За уреждане на детето в първи клас се сменят адресни регистрации, планира се живота на цялото семейство за поне три години напред, за да попадне то в избрана среда с добри учители. 

В друга паралелна реалност пък се изливат хиляди левове, за да ходят децата на допълнителни уроци, та дано намерят късмета си в най-елитното школо. И след цялата тази 18-годишна борба идва на хляба мекото - университета. 

Абсурдното е, че след оцеляването в този патологичен механизъм, доброто образование отново си остава мираж, а системата - дефектна. Лавирайки между препятствията по пътя на просвещаването, родителите накрая установяват, че усилията им не са си заслужавали, а пред вече завършилите абитуриенти няма чак толкова бляскаво бъдеще, колкото е било очаквано. Та явно изходът от ситуацията не е във входа на учебното заведение. Вратата просто още я търсим.