13 Април 2021вторник13:38 ч.

Боже, върни ми съботите и неделите!

/ брой: 237

visibility 1026

Спиро Стойчев

Събота е. Първата събота след последния ловен излет. Онзи лов, дето го наричат за мъже. Излежавам се и мислено подреждам книгите, които през тези два дни ще прочета.
- Ставай! Трябва да отидеш за хляб, мляко, сирене... За закуска. Да не забравиш и вестниците.
     Събота е. Закуската е отминала. Застанал съм пред огледалото. Не, няма да се бръсна.
- Обръсни се! Няма да плашиш децата, когато дойдат. И иди да купиш мандарини, киви и домати за салата, ама да не те излъжат! После ще слезеш до мазето за компоти. За тук и за тях. Приготви им по едно кашонче.
Събота е. Върнал съм се от пазара. Време за книги няма, но поне да прегледам вестниците.
- Я пусни една прахосмукачка, докато взема един душ. После ще четеш.
Да, ама прахосмукачката е задръстена. Не е чистена от октомври. Е, нищо, оправих се. И тя се е справила. Взела е един душ и е пуснала първата пералня. Женска работа.
А децата ги няма. Все още.
- Абе, докато не са дошли децата, свали една зелка от тавана. Ама да не е много разкашкана. Я свали три, може децата да поискат.
    На тавана е бидонът с киселото зеле.
- Направи салата. И виж каква ракия, какво вино имаме!
Половината събота отлетя. Обядът е отминал. Децата са излезли, а внуците са приспани.
Затишие.
- Мини с прахосмукачката, че виж на какво е заприличала кухнята. Аз ще измия чиниите. Ти изхвърли боклука.
Тъмно е. Внуците, а те са три, са разхвърляли отново къщата. Децата се прибират. Вечеря. Повтаря се същото от обяда. А може би още от закуската.
    Най-после тишина! Заспал съм с вестника в ръка. Поне така се събудих.
    Неделя е. И всичко започва отначало.
О, Боже, защо ми отне съботите! Моите съботи! И неделите. А колко далече - далече е октомври!
Дали пък да не си купя въдици? Много въдици. Те ще ми върнат съботите и неделите. Може би. Но риболовът все пак е за индивидуалните самци. Край водата го няма кучешкият лай, пукотевиците... И гората!
    Боже, върни ми съботите и неделите! А междувременно, докато бъда чут от когото трябва, за да се уплътни тази мечта, ще ви разкажа за Бранко. За този Бранко, който за едни е Бранко, за друг е Миро, а за пред властите - Бранимир.
...Зимна събота е. И един студ - не ти е работа! Обаче на този Бранко или Миро хич не му пука. Той вече подскача на пусията и междувременно се чуди дали коняка да отвори или виното. Разбира се, първо коняка - за профилактика срещу студа. По тази тематика конякът е незаменим! Виното може да опита и по-късно.
Бранко отпива глътка-две и аха да върне шишето в раницата, но ръката сама се протяга за още глътка. Обаче...
Обаче шишето е малко, само половинка и течността в него свършва. Или почти. После Бранко небрежно го захвърля в храстите. А до края на гонката има още поне 2-3 часа. Гоначите ни се чуват, ни се виждат. Кучетата - също. Тишина. Манастирска тишина. А очите се затварят. Кара го на сън. Ръката обаче се протяга към шишето с виното. Какво пък - само глътка.
А после... После може да му дремне малко. Кучетата ще го събудят. А за прасета... Какви прасета! Ако беше пусия като пусия за убийство на глиган, ръководителят на лова Венци баш него ли ще постави тука?
И Бранко оставя раницата, намира завет край една трънка в другия край на полянката и задрямва. Само за малко.
Събужда се от странно усещане, че не е сам. Някаква воня и хъркане го будят окончателно. Но какво е това? Раницата - разкъсана. По-скоро - почти я няма. Виното - също. Но за сметка на това на около 20-30 метра от Бранко се е опънало едно прасе около 50-60 килограма и хърка ли, хърка. Е, и сега какво? Да го гръмне, докато е заспало, не върви. То е като в онази народна приказка - "На умрело куче нож да вадиш".
Бранко се заглежда напрегнато в прасето. И още по-напрегнато размишлява - не е ли по-добре да пусне един във въздуха, а после друг - в него? В прасето, значи. Съвсем професионално.
Но не! При първия изстрел прасето се събужда, надава късо квичене, с два скока събаря Бранко в трънката и изчезва незнайно къде. Поради тази причина Бранко не успя да гръмне втори път.
Всъщност това е. Ето какъв е изводът от тази случка: пазете се от студа, но си пазете и раниците, и виното. Така де!

Радев свиква Народното събрание на 15 април

автор:Дума

visibility 116

COVID-19: Продължава спадът на настанените в болница

автор:Дума

visibility 111

Най-висока смъртност у нас от един век

автор:Дума

visibility 416

/ брой: 71

Над 40% срив в приходите на хотелиерите

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 71

Бизнесът очаква 15,5% спад на инвестициите в промишлеността

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 71

Авиацията поиска от парите за концесията на летището

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 71

"Български пощи" алармират за нова измама

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 71

Искат оставката на Шарл Мишел заради "Дивангейт"

автор:Дума

visibility 88

Израел с диверсия в ирански ядрен обект

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 71

Сърбия разтревожена от база на Косово

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 71

Възходът на Остап Бендер

автор:Велиана Христова

visibility 337

/ брой: 71

С обич за сънародниците ни в чужбина

visibility 175

/ брой: 71

Тотю Бакалов на 94 години!

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 71

Датата

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 71

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ