BREXIT, или какво искат британците

Лондон най-сетне представи дългоочакваните си предложения за реформи на Европейския съюз. Дългоочаквани, но не и изненадващи. Британският премиер поиска от Брюксел реформите, за които Албиона винаги е настоявал. Само че моментът, в който Дейвид Камерън изпрати официално исканията си на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, е меко казано неподходящ. Днес на ЕС му е най-малко да се занимава с британските претенции. Настоящите му главоболия са предостатъчни - хватката на мигрантската криза здраво е приклещила Стария континент, а той очевидно не знае как да се справи с проблема. Терористичните актове в Париж пък съвсем променят посоката, в която трябва да мислят умовете в Брюксел.
Поведението на Великобритания заслужава внимание дотолкова, доколкото е много ясно изразен симптом за тектоничните промени, пред които е изправен Европейският съюз. В исканията на Камерън всъщност се оглежда немалка част от европейските граждани, тъй като те поставят реални проблеми, касаещи основните принципи на ЕС. Самият факт, че се говори за exit (изход), е значещ сам по себе си. Досега никой не е напускал Съюза, при създаването му не е допускано, че страни членки могат да се откажат впоследствие от членството си. Действително

в ЕС нещо не работи както трябва

Референдумът за излизане на Великобритания от съюза е реална заплаха за съществуването му, тъй като може да има ефекта на доминото. Свидетели сме на все по-нарастващия евроскептицизъм в различни европейски страни, евроскептичните партии печелят все повече привърженици. Причините за тези тенденции са доста - от липсата на демократичност в ЕС до неспособността му да се справи с предизвикателствата на днешния свят. Преди време Пол Нутъл - дясната ръка на лидера на британската Партия на независимостта Найджъл Фарадж, заяви, че ЕС е желанието на политиците, на евробюрократите, а не на европейските граждани. Евросъюзът се възприема все повече като част от проблема, а не като част от неговото решение. Това става все по-ясно.
Мигрантската криза раздели още повече европейските лидери, а Европа отдавна е на две скорости (може би това е напълно естествено развитие), въпреки уверенията на големите в ЕС, че всички страни членки са равни. Пределно ясно е, че гласовете на по-малките държави на практика не се чуват, защото големите (т.е. началниците, както ги нарича премиерът Борисов) диктуват европейската политика. Днес Европа вместо към интеграция върви към все по-ясно дезинтегриране и връщане към националното начало. Думите на Камерън, че решението на проблемите невинаги е повече Европа, а понякога е по-малко Европа, могат да се чуят в почти всяка европейска столица. Европейският проект в сегашния си вид е изчерпан.
Друг е въпросът дали и как Великобритания ще се справи сама, напускайки ЕС. Дали уверенията на Дейвид Камерън, че Великобритания може да преживее и без ЕС, обръщайки поглед към други страни като Индия например, са демонстрация на смелост,

опит за изнудване на Брюксел

или самата реалност?
Повече от 40 години, откакто Великобритания е член на Европейската икономическа общност, впоследствие преименувана в Европейски съюз, тя е изправена пред реално най-сериозната дилема в отношенията си със съюза. Макар още през 2004 г. тогавашният премиер Тони Блеър да бе обещал референдум за членството на Албиона в ЕС, то днес той е реален план, по който се действа. Лондон, възприел ролята на посредник между Европа и САЩ, винаги е схващал европеизма само като възможност за британската икономика, но не и като по-тясно сътрудничество. За разлика от други европейски политици, британските са твърдо против реализиране на идеята за Съединени европейски щати, тъй като смятат, че по-тесен политически съюз не е в интерес както на собствената им страна, така и на останалите европейски държави. Преди време Блеър предложи вариант на многоскоростен ЕС, в който страните членки са свободни да формират разнообразни по-интегрирани групировки в общата му рамка поради различни уговорени цели. Така Лондон възприема идеята за ЕС: завръщане към първоначалната му цел - свободна търговия между страните, поддържащи приятелски отношения и радващи се на своето многообразие.
Именно това е едно от четирите искания на Дейвид Камерън - по-голяма роля,

по-голям суверенитет на националните парламенти

Европейският съюз трябва да участва по-скромно в някои области от функционирането на своите страни членки.
Още в речта си за бъдещето на Европа през 2013 г. Камерън очерта основните предизвикателства пред ЕС - промени в общия пазар в резултат на кризата в еврозоната, криза на конкурентоспособността в Европа, липса на демократична отчетност. Днес те са в основата на исканията за реформи от страна на Лондон.
Неведнъж Великобритания е обвинявана, че все недоволства и иска промени в ЕС, при положение, че си е извоювала редица отстъпки. Обяснението на този въпрос става ясно пак от споменатата реч на Камерън: Ние имаме манталитет на островна държава - независими, прями, страстни в отстояването на суверенитета ни... И заради този манталитет идваме в ЕС с нагласа, която е по-скоро практична, отколкото емоционална. За нас ЕС е средство към целта - просперитет, стабилност, утвърждаване на свободата както в Европа, така и отвъд нейните брегове - а не самоцел.
Още от началото на членството си Лондон

все предоговаря някакви условия

През 1975 г. Харолд Уилсън договаря известни бюджетни облекчения. Тачър връща на дневен ред въпроса за британската бюджетна вноска. Спорът продължава 5 години, като през 1984 г. на срещата във Фонтенбло лидерите на Европейския съвет стигат до консенсус. На Великобритания трябва да бъде връщана сума, равна на две трети от разликата между това, което плаща, и това, което получава. Тачър се съгласява на увеличаване на процента от ДДС от 1 на 1,7 (1,7% от ДДС в дадена страна се превежда в общностния бюджет), с което да се увеличат финансовите ресурси на Общността и да се сложи край на бюджетната криза. Джон Мейджър пък успява да договори право на изключение за Великобритания, което означава, че Лондон може да не взема участие в някои общностни политики. Великобритания не участва в четири политики - Шенген, Европейския валутен съюз, Зоната за мир, сигурност и правосъдие и Хартата за основните права.
В основата на възродилия се евроскептицизъм на Острова стоят и проблемите с миграцията. Това е темата, по която Лондон ще срещне най-голям отпор по време на преговорите с ЕС. И напълно основателно, тъй като исканията на Камерън са приемани като дискриминационни от голяма част от страните членки. А данните, че трима от четирима души, търсещи работа във Великобритания, които са били наети през изминалата година, са били мигранти от страни членки на ЕС, наливат допълнително масло в огъня и провокират изказвания от сорта на: Тези данни сочат, че в рамките на ЕС ние не можем да контролираме своите граници! (Найджъл Фарадж) Друг е въпросът, че с работата, която вършат имигрантите във Великобритания, не биха се захванали британци. Редица британски работодатели се притесняват именно от това - ако страната напусне ЕС, то няма да има кой да върши черната работа. Редица изследвания пък сочат, че немалка част от младите британци

предпочитат да живеят на социални помощи

вместо да работят. Те не са ли в тежест на британската социална система?
Дори и да успее да постигне известни отстъпки от ЕС, Камерън ще срещне съпротива у дома. Ако реформите се окажат изпълними, тези, които искат напускането на ЕС, ще ги опишат като недостатъчни. Ако пък са неизпълними, това ще бъде използвано като доказателство, че Лондон се е провалил при предоговарянето, коментира "Блумбърг". Вече има критики към Камерън, че четирите условия са "неамбициозни". Кампанията, агитираща за напускането на ЕС, коментира, че единственият начин Лондон да възвърне контрола върху своите граници, икономика и демокрация е да излезе от съюза. Опозиционните лейбъристи пък потвърдиха позицията си, че Великобритания трябва да остане в ЕС и да договори реформите отвътре.
Трудна битка предстои за Камерън както с Брюксел, така и вътре в собствената му страна. Трудна битка предстои и за Европа - на много фронтове...

 Германският канцлер вече е като че ли по-благосклонна към постигането на компромисни решения с Лондон