Будни църковни пастири са ни нужни и днес

Стефчо КИРИН

След падането на България под турско робство били унищожени Търновският патриархат и българската църква. Редом с духовния замрял и културният живот в страната, но не изчезнал напълно. Хранилища на този живот били школи предимно из разните манастири, из някои градове и села, както в село Мокреш. От тия училища, наречени килийни, излезли свещеници, монаси, учители и светски лица, които се отличавали със самостоятелна, макар и компилаторска книжовна работа. Тези книжовници със своя скромен, тих, но и упорит труд са държали будни вековните традиции на българския народ и през епохата на най-мрачното духовно и политическо робство на нашия народ и не са оставили да угасне напълно искрата на този дух до голямото Възраждане в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век. Село Мокреш също е родило такъв виден син, който с достойно дело записва името на селото си и своето име в страницата на нашата история. Ето какво пише за себе си този неуморен труженик на просветното и книжовно дело: "Аз, поп Пунчо от село Мокреш, написах тази история славянобългарска..."
Поп Пунчо е роден през 1745 г., защото сам казва, че когато през 1796 г. завършил сборника, бил на 51 години. В летописната книга на църквата "Св. Никола" четем: "Поп Пунчо е роден 1745 г., починал към края на 1814 или началото на 1815 г."

Сборникът на поп Пунчо

се отличава от другите преписи по това, че не съдържа обикновени извлечения от други преписи, а самостоятелни преработки, разработки и допълнения, в които се забелязва веща книжовна ръка, а тук-там се изтъква и самата личност на автора, която работи съзнателно и нагажда преписа да служи на обикновените хора. Днес знаем само една книга на поп Пунчо, писана през 1796 г. в село Мокреш, голяма, изцяло запазена и съдържа 383 листа. Сборникът съдържа събития, свързани с нашата история - житие на Петка Търновска, житие на Иван Рилски, разкази за цар Асен Стари, за Иван Александър, преправка на Паисиевата "История славянобългарска", разкази за прославения руски цар Петър Велики, разкази за мъченията на хората...
Като бивши граждани жителите на Мокреш били будни, ученолюбиви, с културни интереси, хора с подчертано влечение към духовен живот. Сведения за школото в Мокреш черпим от много източници. Понякога се натъкваме на несъответствия: в доклад за 110 години от основаването на Мокрешкия храм от 1966 г. се казва, че килийното училище е съградено към вкопаната в земята черква в началото на ХV век. В статия на Моско Добринов,  която няма година на отпечатване, се казва, че училище има от "200 години насам". А в юбилейния сборник "100 години културен живот на Лом" от 1961 г. Димитър Маринов сочи, че килийното училище в с. Вълкова Слатина от 1772 г. и в с. Мокреш от 1776 или 1796 г. са най-старите училища в бивша Ломска околия. Каквито и да са противоречията и непълнотите в цитираните източници, неоспорим факт е, че през ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ век училището е работило и водило интензивен живот, като е дало бъдеще на стотици мокрешчанчета и на толкова деца от по-близки и по-далечни селища на Мокреш.
Преданието казва, че

църквата "Св. Никола"

е изградена върху стара приземна малка църквица, която е останала под сегашната. Средствата за изграждането й са събрани чрез доброволни пожертвования на населението. В разстояние на около три години (предполага се, че строежът е започнат около 1853 г.) църквата била построена и открита по най-тържествен начин на 23 май 1856 г. от тогавашния Видински митрополит Паисий. Годината на построяване намираме релефно издялана върху камък на западната страна на южния ъгъл, годината на освещаване 1856, както и името на митрополита, през времето на когото е правена и осветена, а на северната страна на ъгъла е издълбано името на майстора строител.
Църквата е здрава и внушителна постройка, застроената площ е 140 кв. м с дебели каменни стени. Формата на храма е корабообразна. Посветена е на Свети Николай - Архиепископ Мирликийски Чудотворец. В църквата се влиза през две врати - северна и западна. През северната врата се влиза в средната част на храма, наречена мъжка църква, понеже допреди Балканската война там са стояли на богослужение само мъже. През западната врата се влиза в така наречената женска църква, там са стояли само жени, и то по-възрастни, а младите жени и девойки са стояли на балкона, направен през 1924 г. Старият иконостас е запазен заедно с кръста и представлява ценна творба на резбарското изкуство. До 1878 г. турците не са позволявали употребата на камбани и вместо тях са се използвали дървени клепала. През 1907 г. била построена висока камбанария и направени две камбани. Близо до църквата от западната страна се построява здание за училище, което е връстник на храма. След Освобождението от 1878 г. то е разширявано няколко пъти. Това училище продължава традициите на килийното училище от ХV век.
Оттук нататък си позволявам да дам

"думата" на свещеник Първан Симеонов Цеков

който е написал летописната книга на църквата "Св. Никола", както и доклада по случай 110-годишнината на храма през 1966 г. Преди много години имах удоволствието да се срещна и разговарям с дядо Първан.
Сред църковните архиви няма книга, в която да се установи кои свещеници са служили от създаването на Мокрешката енория до наши дни. Не е имало и нужда от това, тъй като свещенослужителите са били изключително скромни и тихомълком са изпълнявали своите задължения. Дори монаси-художници с ненадминат талант от световен мащаб са изографисвали цели църкви, без да напишат името си поне на една икона.
Нека си спомним за някои свещенослужители, достойни за славата на Мокрешкото килийно училище и Мокрешката църква.
Такъв е бил например преминалият в историята поп Пунчо Куздин. Той се е родил в Мокреш. Ръкоположен бил за свещеник тук през 1779 г. и е починал към края на 1814 или началото на 1815 г. Вероятно е завършил Мокрешкото килийно училище, в което години по-късно преподава. С пасторска ревност, достойна за славата му, той е служил на народа и църквата с пламъка на отец Паисиевата всеодайност на "рода български" и Софрониевата преданост и чистота. Той е един от тия наши свещенослужители, които са били изпълнени с гореща любов към поробения български народ и са му вдъхвали воля и кураж да се бори за свободата и да чака с надежда подкрепата на братска Русия.
Свещеник Стоян Стаменов, роден в Мокреш, завършил школата на килийното училише при храма "Св.Никола", ръкоположен за свещеник в Мокреш, съслужител с поп Пунчо. Пламенен родолюбец, волева натура, буден църковен пастир. Не могъл да търпи турските произволи. В 1790 г., както си ходил из енорията на 5 януари, на Водица, Субашата го причакал, и когато свещеник Стоян дошъл до него

ненадейно му отсича главата

със сабята си посред селото...
Свещеник Първан Гацев, приемник и ученик на поп Пунчо. Ръкоположен за свещеник в Мокреш през 1815 г., починал неизвестно кога. Също като своите предшественици завършил килийното училище в Мокреш, където е бил и учител. Направил от своя страна препис от поп Пунчовия сборник, който се намира в Народната библиотека - София.
Свещеник Цеко Ценовски, ръкоположен 1839 г., починал през 1873 г.
Свещеник Вълчо Ръбин, ръкоположен 1839 г.  починал 1871 г.
Много препятствия е трябвало да преодолеят двамата свещеници при построяването на храма. Затова те са гордост и чест за Мокреш. Приемник на Вълчо Ръбин е неговият син Стамен поп Вълчев Ръбин, ръкоположен 1872 г., починал 1899 г. Заместник-приемник на Цеко Ценовски е неговият син Ангел поп Цеков, ръкоположен 1873 г., починал 1906 г.
След смъртта на тези двама свещенослужители през 1906 г. бил ръкоположен за свещеник Георги Стефанов от с. Лабец, Ломско. Той е бил изключително образцов свещенослужител, през 1939 г. държавата го удостоява с орден за гражданска заслуга. През есента на 1928 г. християните от Мокреш избират за свещеник сина на протоиерей Георги Стефанов - Борис поп Георгиев.
Свещеник Първан Симеонов Цеков е роден на 5 февруари 1908 г. Завършил Черепишкото свещеническо училище през 1934 г. Ръкоположен за дякон в с. Вирове от Видинския митрополит Неофит. От ноември 1939 г. е свещенослужител в Мокреш.
Можем само да благодарим на дядо Първан, с чийто ръкописи и спомени до нас, нашите деца и внуци достигнаха тези интересни исторически факти. Факти по пътя български, който води до храма... Храмът, който и днес има нужда от своите будни църковни пастири.

Църквата "Св. Никола" в с. Мокреш