Бумерангът на глупостта

Славчо Кънчев*

"В нашето общество тези, които най-добре знаят какво става, са всъщност тези, които най-малко виждат света такъв, какъвто е."
Джордж Оруел (Ерик Блеър) (1903-1950 г.) - английски писател


Обществените дебати относно исляма отразяват нарасналия интерес към тематиката в Европа и сами по себе си го генерират. Постепенно публичното внимание бива фокусирано върху "проблематичността" на отношенията между следващите повелите на своята религия мюсюлмани и светските западни общества. Маргинални спрямо основната част на обществото, схващаните като застрашаващи либералните общества ислямски религиозни практики попаднаха и в "секюритарната парадигма". Тя директно препраща към идеята за "човешка сигурност", която предполага отсъствие на индивидуалните способности. Оттук автоматично следва задължението на правоохранителните органи (след като бъдат екипирани със съответната нормативна база) да реализират контрола за нейното спазване. Тези обстоятелства дадоха основания на някои чуждестранни анализатори да отбележат обезпокоителна - според тях - тенденция към "секюритизация" като нова форма на управление на гражданите.

Особено напрежение създава въпросът

със забулването на мюсюлманските жени. Първо е необходимо да бъде подчертано, че този акт не е просто част от културното поведение на мюсюлманската жена, а нормативно религиозно задължение, наложено от самия Коран.
В сурата (арабска дума, която означава "картина, образ, лице", както и "нещо затворено или оградено с ограда или стена") "Племената", аят (глава) 59, е казано: "Хей, Пейгамбер (праотец, пророк, посланик - перс.), кажи ти на своите жени и дъщери, а така също и на жените на вярващите, те да намятат на главите си свои покривала. Това е то най-доброто, за да не бъдат те разпознавани и подлагани на оскърбления". И още - в сурата "Светлината", аят 60: "Не пада грях върху онези възрастни жени, които вече не се надяват да се омъжат и които вече не могат да имат деца, ако свалят те горните си дрехи, но без да показват украсата си. И все пак много по-добре е за тях, ако скрият красотите си."
Френският изследовател Жил Кепел откроява символичното значение на дебатите около булото, разгорели се в неговата страна още през 1989 г. Той изтъква, че поради своята значимост падането на Берлинската стена и скандалът във френския град Кейл, свързан с изгонването от училище на три забулени мюсюлмански девойки, имат сходно по последствия значение за бъдещето на Европа.
Върху Стария континент най-изразителен пример за наличието на конфликтен потенциал дава Франция с установения си светски либерален модел на публичен живот. Несъмнено приетият в началото на 2004 г. от френското Национално събрание закон, забраняващ носенето на "показни" религиозни символи, е насочен предимно срещу забулването на мюсюлманските жени. Православният християнски канон например дори може да осъди носенето на кръст като "религиозен символ", освен ако той не е изработен от възможно най-прост материал.
В Германия въпросът със забулването на мюсюлманските жени беше разгледан от Конституционния съд, след като една учителка мюсюлманка упорито продължаваше да носи своето було по време на учебни занятия. Въпреки че към средата на 2003 г. съдът се произнесе, че работодателят няма право да й налага възбрана за това, случаят създаде предпоставка за широк обществен дебат в редица германски федерални провинции.
От началото на ХХІ век в европейските държави
    
възникват нови казуси и случаи

на които веднага бива придадена сензационност и пикантност от средствата за масова информация. Между тях са отказите на някои мюсюлмански студентки във Франция да бъдат изпитвани от преподавател от мъжки пол само защото религията им забранява да останат насаме в една стая с чужд мъж, както и проблемите с носенето на тюрбан и кама от страна на сикхите във Великобритания поради решение на Камарата на лордовете, също и възпрепятстването на религиозна основа евреи и мюсюлмани да участват в клане на жертвени животни без упойка.
Наистина принципна изходна точка в дебатите дали законодателят да се произнесе "за" или "против" разрешаването на даден тип поведение в подобни ситуации е критерият дали тези действия са религиозно необходими или са (просто) културно наследство.
Прехвърли ли се проблемът върху територията на обществената сигурност, положението рязко се усложнява, когато обектът на дискусия е нормативно религиозно задължение, каквото е забулването на мюсюлманската жена. И след като става въпрос за сигурността на гражданите, за тяхното право на живот, които в Конституцията на Република България са гарантирани чрез нейния член 28, то нека приложим теоретичното знание и приложния инструментариум за постигане на обществена сигурност, като използваме чуждестранния опит.
В противодействие на терористичната дейност мнозинството държави поставят на първо място профилактиката, като акцентът е върху достъпа на правоосигурителните органи до предварителна информация за терористични актове. И тук не става въпрос само за електронно наблюдение, скрита проверка на нашенската кореспонденция, физическо проследяване на лица, попаднали под подозрение за евентуално съучастие към извършена или предстояща терористична дейност, както и инсталирането на технически средства за контрол, но и за нелегално събиране на оперативно-следователска информация в тази сфера. Основният способ е използването на секретни информатори.
Тук не става въпрос за щатни служители на службите за сигурност, внедрени под прикритие в проблемни точки, независимо дали става въпрос за екстремистки движения в самата страна или в чуждестранни терористични организация.
"Използването на секретни осведомители или тайни агенти - е казано в едно от решенията на Върховния съд на Съединените щати - е законна и правилна практика на правоприлагащите органи и е оправдана от интересите на гражданите. Фактически без използването на осведомители много престъпления биха останали без възмездие и закононарушителите биха избегнали привличането към отговорност". Този род дейност е категоризирана като изключително важна за сигурността на САЩ, поради което начинът за използване на специални агенти при провеждането на оперативно-разследващи мероприятия е регламентиран от ръководство за специални агенти, утвърдено на ниво Конгрес през 1960 г., и инструктивно писмо на министъра на правосъдието от м. декември 1976 г.

Широкото използване на специални агенти

в Съединените щати, а оттук - и натрупаният опит, е довел до тяхното строго разграничаване на случайни и завербувани сътрудници. Важен нелегален източник за разузнавателна информация в американските служби за сигурност са считани и "доверените лица". Съгласно официалната американска дефиниция довереното лице е човек, който се явява щатен сътрудник на полицията, но притежава връзки с престъпни организации и лица и е изразил желание по едни или други причини да събира и съобщава на сътрудниците на правоохранителните органи сведения за техните намерения и действия.
Във Федерална република Германия към това определение е добавено още: "при условие на гарантирана секретност". Съответните органи на властта във ФРГ използват в обсега на своята дейност две категории доверени лица: лица, които са секретно назначени на постоянна служба в правоохранителните органи и получаващи за тази работа редовно възнаграждение; лица, за които сътрудничеството на полицията се явява своеобразно "съвместителство" (към тяхната помощ се прибягва при отделни случаи), за което те получават еднократни възнаграждения за събраната информация. В САЩ, Англия, Канада и други държави за информатори могат да бъдат използвани и чужденци.
Дейността по набиране на осведомители е постоянно занимание на правоохранителните органи не само в Съединените щати и Федерална република Германия, но и в много други държави. В Англия сътрудниците в правоохранителните органи биват специално обучавани как да привличат лица за нелегално събиране на информация. Ето защо там в обучителната инструкция е записано: "Сътрудникът на полицията е длъжен "да почувства" потенциалния осведомител, преди предполагаемото лице да е в състояние да се ориентира и да осъзнае заинтересоваността на полицейския служител".
В Русия с указ на президента от 15 февруари 2006 г. "За мерките по противодействие на тероризма", а също и чрез съответните директивни документи на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация и на Националния антитерористичен комитет е постановено, че задачата за получаване на достоверна изпреварваща оперативна информация за плановете на терористичните и екстремистки организации е първостепенна.
Ето че възниква

въпрос с повишена трудност

към всички, които участваха в разбиването на "системата за доносничество", както те манипулативно етикетираха цялата мрежа за скрито събиране на информация преди 10 ноември 1989 г. Включително и с изнасяне на списъци на български агенти под прикритие в чужбина, също и на лица, сътрудничели (с и без възнаграждение) на нашите разузнавателни служби. Де факто "терминаторите" на секретната осведомителна институция на българската държава са саботьори на нейната национална сигурност. Единственото, което заслужават, е да бъдат съдени по чл. 357, ал. 2 от Наказателния кодекс за разгласяване на информация, от която са последвали вреди за Република България, която алинея предвижда лишаване от свобода от три до десет години.
Вредата от "лова на вещици-доносници" е реална. Създадена е обстановка на осъзнато предубеждение към такъв вид дейност у населението. Въпреки че тя е необходима. Понеже никакъв закон против носенето на покривала на главата от лица от женски пол върху територията на страната ни не би могъл да реши проблема с ефикасното противодействие на терористичната дейност. Понеже съществуват (и са използвани) многократно напълно нормално облечени жени самоубийци-атентаторки, без наличие на навеждащи данни в досиетата им за подобен вид личностна ориентация. И такива терористични актове са извършвани в Русия, Израел, Турция - все държави с професионално използвана мрежа от осведомители. Въпреки тяхната дейност. Какво остава за България, с тотално прецаканата си мрежа от тайни сътрудници, ако стане обект на сериозна терористична насоченост?!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.