Бунт срещу флашмоб

Когато на чилиеца му вдигнат цената на билета за метрото с 4%, той прави революция. Когато на българина му увеличат същия транспортен документ с 60%, той най-много да направи един флашмоб. 

Паралел между двата народа обаче е несъстоятелен. Нашенецът е интелигентен, високоморален, контролира емоциите си, стриктно следва закона и при нарушение на правата му, си ги търси в съда. От своя страна чилиецът се слави с експанзивност, бърза да излезе на улицата и да спретне някой бунт, за да постигне скоростен резултат. Затова в рамките на няколко часа южноамериканецът успя да принуди властта да се откаже от повишените цени. Столичанинът пък вече три години се бори в съдилищата за отмяна на скъпия билет. Даже се случва да успее и някой заблуден съдия да застане на негова страна. Властта обаче винаги е с крачка напред - преди да й отменят нормативния документ, с който е вдигнала цената, тя приема нов, а съдебното решение остава безпредметно и без никакви последствия. 

Така правим тук, в цивилизованата ни родина. Стоим и се възмущаваме в социалните мрежи, крещим по форумите и а-ха да се наканим да излезем на улицата. Чакаме с овче търпение ден с наднормено мръсен въздух, та белким ни отпуснат евтин "зелен" билет от 1 лев. С послушанието си явно заслужихме замразяване на цената на пътуването в обществения транспорт вече над три години. 

Скоро обаче ще влезе в експлоатация така хвалената трета линия на метрото. Сиреч, ще ни кажат, че пътуването е по-удобно за повече хора, че ще има модерни бариери, възпиращи самоубийците, София ще се превърне в още по-модерна столица. А това изисква средства. Нищо не пречи на управляващите да поискат за новото метро и 3 лева вход. Нищо.