Бузлуджа - 134 години история и бъдеще

"На 19 юли под вековните високи букове на Балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Стефан Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора, глава до глава, тихо разисквали с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечни градове конгресмени...
... Сбирката на Бузлуджа може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата Конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера му и задачите..."
    
                                                Димитър БЛАГОЕВ

Паметта на Хаджи Димитър и неговите четници започва да се почита година след гибелта им. В периода от 1869 г. до Освобождението на България през 1878 г. отец Иван от Крън, опял бузлуджанските герои, всяка година изкачвал върха и отслужвал панихида, разказва историкът д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк музей "Шипка-Бузлуджа".
През юли 1883 г., по инициатива на ученическата дружина "Искра" в Казанлък - предтеча на днешното НЧ "Искра -1860", неколцина ученици и преподаватели, заедно с отец Иван и младежи от Крън, издирват лобните места на войводата и неговите четници, почистват ги и решават на 17 юли да се организира поклонение. Това е първото официално честване на върха. Присъствали са около 500 души, които правят и подписка за паметник. В следващите десетилетия, с малки прекъсвания по време на войните, хора от Казанлък, Габрово, Сливен и други близки и далечни места, на 20 юли (на 2 август по нов стил) изкачват старопланинския връх. През 1885 г. се провежда третият поред, паметен събор-поклонение. Той е в годината на Съединението и "случайно" на него се озовават едни от водачите му. По-малко от два месеца след това България възкръсва.
След 9 юни 1923 г. честванията се организират от клона на Съюза на запасните подофицери в Казанлък "Бузлуджа", оглавяван от началото на 20-те години до 1944 г. от Георги Чорбаджийски - по-големия брат на Чудомир. Започват да се правят курбани и народни веселия. През 1924 - 1926 г. се провеждат и клетви на млади войници. 
В края на 40-те години във в. "Искра" в Казанлък излиза публикация за зародила се идея покрай паметта на Хаджи Димитър да се отбелязва и годишнината от Бузлуджанския конгрес от 1891 г., който бележи началото на организираното социалистическо движение в България. Първото официално честване е през 1951 г., по повод 60-годишнината.
През юни 1951 г. Политбюро взема решение "на връх Бузлуджа, на мястото, където се е състоял Първият конгрес на Партията, да се постави паметна плоча, която да се открие на 20 юли". На тържеството говори дъщерята на Димитър Благоев - Стела. Присъстват малцината живи участници в Бузлуджанския конгрес през 1891 г. Паметната плоча е открита от Вълко Червенков, а с решение на партията на нейно място в срок от 2 г. трябва да се постави паметник. Той е построен няколко години по-късно, заедно с паметниците на Хаджи Димитър и на загиналите партизани от Габровско-Севлиевския отряд. За отбелязването на 60-годишнината от Бузлуджанския конгрес е организиран масов туристически поход до върха с участието и на колоездачи и мотористи.
На всеки събор по повод Бузлуджанския конгрес БКП, БСП, а понастоящем и левицата отдават заслужена почит на Хаджи Димитър и неговите четници.