Бяла магия, черна магия...

Марина Корольова

Можете да не се съмнявате, че магията е изкуство, древно като света. Или, както пише в речниците, това е съвкупност от действия и думи, за които се предполага, че притежават чудодейни свойства и способност да подчинят изцяло различни свръхестествени енергии.
Когато две страни, два народа, две племена са воювали, боговете на техните земи, на свой ред, също са воювали помежду си, пише американския писател Айзък Айзимов в книгата си „Думите в историята”, която вече нееднокрано сме споменавали. То си е ясно, че всяка страна е призовавала своите собствени богове, своите собствени свръхестествени помощници – разбира се, чрез жреците – да дари победа само и единствено на тях.
През пети век пр.н.е. персите са били главните врагове на гърците. Представителите на първите по своите вярвания са били поклонници на огъня, зороастрийци, т.е. последователи на една от най-древните световни религии, чието начало можем да проследим в откровенията на великия пророк Заратустра (на древногръцки – Зороастрес).
Изповядващите зороастризма от най-древни времена са наричали своите свещеници – магу.
Да, именно магу. Тази дума с времето се е превърнала в думата mageia при древните гърци и в magia при римляни. В руския език магията е проникла, най-вероятно, чрез немския. Както виждаме, думата е с античен произход.
Разбира се, самото явление се е зародило много по-рано. Магията като такава е съществувала още през първобитната ера, много векове преди античността. Още от най-дълбока древност са съществували хора, които са били обучавани на сложното изкуство да омилостивяват боговете. Те са преминавали през многостепенна школа на обучение за да овладеят в съвършенство изкуството на провеждане на сложни и тайнствени за обкръжаващите ритуали, както и тълкувания за несведущите си съплеменници на посланията, идващи от могъщите покровители – богове, светила, стихии и др.
Християнството, както е известно, не признава по принцип магията и смята магьосничеството за убийствено за душата, за безсмислено богоборство, а всякаквите там заклинания, хвърляне на магия и тем подобни – за вредни и опасни суеверия. Междувпрочем, и древните гърци са смятали, че изкуството на маговете, магьосниците и чародеите е изключително опасно вълшебство, затова с времето думата магия е започнала да обозначава изкуството на използване на свръхестествени сили за лоши или опасни цели.
Съотвено, маг е този, който владее това изкуство.