На фокус
Бюджет 2020 - още веднъж от същото
В основния финансов закон на държавата отново липсват признаци за реформи
/ брой: 211
Не толкова отдавна имаше един финансов корифей, който оприличаваше бюджета на малка постна пица. Сега основният финансов закон на държавата за догодина може да бъде сравнен със старо меню в ресторант. Предлагат ни да си изберем нещо за ядене с ясното съзнание, че ще бъде още веднъж от същото, което сме яли и тази година. Прeтоплена манджа. По основните си параметри бюджет 2020 прилича много на тазгодишния. Разликата е, че за следващата година правителството залага малко по-амбициозен ръст на приходите от данъци и осигуровки (8,1% при очакван номинален ръст на БВП около 7%), както и че салдото ще е балансирано - държавата ще трябва да изхарчи толкова, колкото е събрала. Най-бедната държава - сред отличниците на ЕС по този показател. Догодина МС планира държавата да преразпредели над 46,8 млрд. лв., или 36,9% от прогнозния БВП. Заради планирания ръст на БВП това е с 3 млрд. лв. повече спрямо тазгодишните разчети.
Нов дълг
Новият държавен дълг, който може да бъде поет догодина, е 2,2 млрд. лв. За сравнение - тази година ограничението беше един милиард, а финансовото министерство се възползва от правото си да го вземе заради сделката с изтребителите. От есенната прогноза на Министерството на финансите вече се разбра, че тази година икономиката ще отбележи ръст от 3,4%, а от догодина и в следващите няколко - с по 3,3 на сто. Инфлацията ще е малко над два процента. Планирано е да се съберат и да се изхарчат по 46,826 млрд. лв. Данъците върху доходите за фирмите и ставката на ДДС остават без промяна. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличат с 6,7% (процент, определен по т.нар. швейцарско правило). В проектобюджета е заложено увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. - на 650 лв., които ще се запазят и през 2022 г. Заплатите в бюджетния сектор ще скочат отново с 10%. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е 3000 лв. Месечните помощи за отглеждане на дете за семействата, които имат право на това, са по 40 лв. за едно дете, 90 лв. - за две, и 135 лв. - за три.
Пенсионната възраст скача
В периода 2020-2022 г. от 1 януари всяка година ще продължава увеличаването на възрастта за пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж с по 2 месеца и за двата пола. Така през 2020 г. жените ще се пенсионират на 61 г. и 6 м., необходимият стаж е 35 г. и 10 м. Пенсионната възраст на мъжете се вдига на 64 г. и 3 м., а стажът - на 38 г. и 10 м. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Сигурност" също ще продължи да се вдига с по два месеца на година до достигане на 53 години и 10 месеца през 2022 г.
Общо средствата за образование ще се вдигнат с около 500 млн. лв. Допълнителни 394 млн. лв. ще отидат в бюджета на НЗОК. По бюджета на здравното министерство ще се осигурят допълнителни 50 млн. лв. за психиатричната помощ, спешните отделения и общинските болници в труднодостъпни райони. Други 10,4 млн. лв. ще отидат за вдигане на заплатите в спешните центрове. За строежа на детската болница в бюджет 2020 са отделени 30 млн., през 2021 г. - 50 млн. лв., а през 2022 г. - 20 млн. лв. Първият прочит на текстовете сочи, че МФ е определило повече пари за общините, но разчита на правото им сами да определят размера на местните данъци и такси.
Неизбежна катастрофа
Това е поредната финансова рамка, в която отсъстват ключови реформи, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Бюджет 2020 не излиза извън тригодишната рамка, направена преди две години. Не се виждат кой знае какви изменения. Да, има повече пари за някои сектори, но няма концептуално някаква разлика, коментира икономистът Румен Гълъбинов, съветник към Стратегическия съвет на президента. По думите му увеличаването на доходите трябва да продължи. Минималната работна заплата в България продължава да е най-ниска в целия ЕС. Според бившия финансов министър Муравей Радев бюджетът за следващата година не предвижда мащабни структурни реформи. Основният порок си остава - финансирането на системите се извършва по исторически постигнати параметри. Тази години си похарчил толкова, догодина - ето ти повече. Няма изисквания за ефективност - както на парите, които си похарчил, така и на тези, които ще ти дадат, посочи Муравей Радев и определи проблема като системен, който е трудно преодолим и дърпа държавата надолу.
"Заплатите са част от произведения продукт - има продукт - има заплати. По-голям продукт - по-големи заплати. Не може продуктът да расте с 3-4 на сто, а заплатите на чиновницте да растат години наред с 10 процента. Идва момент, когато заплатите стават по обем колкото продукта и тогава катастрофата е неизбежна", категоричен е Радев. По думите му прогнозираният икономически растеж от 3,3% е проява на смелост. "В бюджета за догодина за първи път виждам риск да не се изпълни приходната му част. Има два пункта, които за мен са рискови - единият е 450 млн. лв. приходи от тол системата и вторият, който е още по-рисков, са около 600 млн. лв. приходи от концесията на летище София, които трета година не се случват", коментира бившият финансов зам.-министър Георги Кадиев. По думите му големият проблем обаче остава събираемостта на ДДС и битката с ДДС-измамите. Според Кадиев в бюджета липсват реформи по отношение на здравеопазване и образование.
"В България, общо за икономиката, заплатите нараснаха с около 45% в номинално изражение. Това е и защото българският пазар на труда е част от европейския и българските работници имат алтернативата да отидат да работят, където и да е, в ЕС. Това ще продължи да оказва натиск върху работодателите в България да плащат по-високи номинални заплати. Така че не мисля, че е чак толкова голям приносът на проектобюджета с тези предвидени 10% за увеличение на заплатите в публичния сектор", е мнението на икономиста Лъчезар Богданов.
Дефицит на кадри
Общото нарастване на заплатите в бюджетната сфера над очаквания ръст в частния сектор може да повлияе допълнително за изостряне на дефицита на работна сила с потребните за пазара на труда образование и умения. Това е един от акцентите от становището на Българската стопанска камара по бюджета за догодина и по актуализираната бюджетна прогноза. Според БСК предвиденото общо нарастване на разходите за персонал в бюджетна сфера, без частта за образованието, следва да бъде насочено преимуществено в подкрепа на областното и общинското здравеопазване. По отношение на НЗОК от БСК заявяват, че с предложения проект на бюджет за 2020 г. се възпроизвежда рамката за недофинансиране на дейността на касата от предишните години. Не се предвижда значително увеличаване на публичните средства за здравеопазване, чийто размер като дял от БВП достига 4,5%, при над 6-11% в редица държави членки на ЕС. От работодателската организация допълват, че разходите за здравеопазване за сметка на пациентите непрекъснато се увеличават и стават непосилни за голяма част от населението.
По правило проектобюджетите на държавата, на НЗОК и на НОИ трябва да бъдат внесени в парламента до края на октомври и този срок се спазва. Проблемите започват след това. Дори само да се изчетат алинеите и параграфите на законите, каквото е изискването, са необходими десетки часове. Този факт сам по себе си е показателен за отношението на управляващите към процедурата, както и към съдържанието на тези основни документи. Бърза се да се спази някакъв срок, като по този начин косвено се признава, че мнението на депутатите за тези три основни за гражданите закони е без значение. Гласуването е формален акт. Бюджетите негласно се приемат такива, каквито са написани от министъра на финансите и правителството. В бюджета има доста буфери срещу евентуална криза, твърди финансовият министър Владислав Горанов. Според него това ще бъде последният цял бюджет за кабинета Борисов. А дано!