Бюджетна практика

Заповед №5564 частично отменя Заповед №6455, заменя Заповед №6545 и допълва Заповед №5654! Така в продължение на два месеца и половина. Никой не отрича, че ситуацията с КОВИД-19 обърка дори някои световни лидери, но някак здравните министри овладяваха положението. У нас тази роля бе поверена на Националния оперативен щаб и той наистина се справи перфектно с почти непредсказуемата ситуация. А писането на заповеди - няма как, остана работа на министъра на здравеопазването. Някои от тях просъществуваха часове, а други имаха шанса да "доживеят" ден и половина, дори два. Точно те объркаха работата и на институции. Разпоредбата за носене на маски от март се огъна на втория ден след фейсбук вакханалията на невярващите, че има такова нещо като КОВИД-19. Асистираната репродукция бе спряна с неясни аргументи. И със същите "аргументи" дейностите по нея бяха възстановени скоростно, навярно поради липса на отговор на въпросите. Чужденците с карантина, чужденците без карантина ще влизат у нас с условие, ще влизат без условие, ако имат или нямат семейство в страната - вариации в рамките на няколко дни. Задължителното болнично лечение за хора над 60 г. с КОВИД-19 също "преживя" часове. 

ВАС обявява за нищожни заповедите на Ананиев, председател на тричленния състав е човек, работил години в МЗ, че бил и зам.-министър. 

Маша в нечии ръце ли е министърът, бушонът, който трябва да изгори, за да оцелее премиерът ли или... какво? Оправданието, че решенията се вземат колективно, не изместват фокуса от човека, който трябва да чертае политиките в здравеопазването.

Колко още заповеди са уязвими в съда? Защото със сигурност тези министерски заповеди са прекалено несигурни!

Все пак няма място за чудене - и парите за сестрите бяха 50 млн. лв., но станаха 6 млн. по неясни причини. Хвърлен от "шефа" си пред журналистическите микрофони, в началото на октомври здравният министър заяви кратко и ясно: "През цялото време обяснявах каква е целта, която сме си поставили. Другото е чисто бюджетна практика". Сигурно... Но едно здравеопазване не е просто бюджетна практика! И проблемът не е, че министърът е финансист - имало е и икономисти, и адвокати, и лекари на този проветрив стол. Проблемът е, че въпреки финансиста начело на ведомството, комай никой не знае какво е финансовото състояние на същата тази система - уж сме ОК и стабилни, пък набираме дарения за лечебните заведения и медиците от първа линия. Четат се едни числа, за които се твърди, че са пари от дарителските сметки, дадени за това или онова, пари, дарявани от пенсионери на минимална пенсия, от ученици. Дали ще е така обаче, когато някой съвестен гражданин с молив в ръка, който може да събира и изважда, прегледа сметките? И ако всичко е толкоз ОК, защо по онзи мъгляво-пепитен начин преди 10 месеца концепцията за бъдещето на здравно-осигурителния модел се свеждаше до превръщането му в частно-застрахователен (едва ли не по подобие на американската система)? И дали след КОВИД здравната ни система няма да бъде напълно смачкана от неадекватни идеи?