Бюджетният спор в ЕС ескалира

Камарата на представителите във Великобритания с голямо мнозинство поиска от премиера Дейвид Камерън непременно да постигне съкращаване на планирания бюджет на ЕС за периода 2014-2020 година. Увеличаването на бюджета е смятано за неприемливо от Берлин и от редица други донори. В средата на седмицата Париж също заплаши Брюксел с блокада, но ако бъдат съкратени земеделските субсидии. От друга страна потребителите на брюкселската каса, начело с Полша, подкрепят финансовите амбиции на Брюксел, пише в свой коментар "Независимая газета", цитирана от "Фокус".
Ескалирането на бюджетните спорове е свързано с наближаването на специалната среща на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС. Тя е насрочена за 22-23 ноември в Брюксел, като единствената цел е да бъде определен рамковият бюджет на европейския блок за следващите седем години. Въпросът отдавна е актуален, но сега става все по-належащ, тъй като през декември трябва да бъде утвърден планът за реформи в ЕС, изискващ и финансово обезпечение.
Брюкселската комисия определя своите финансови потребности за 2014-2020 година в размер на 1,033 трилиона евро. Тя аргументира стремежа си да получи повече пари с необходимостта да се стимулира икономическия ръст в ЕС. Кипърското председателство на ЕС в началото на седмицата представи компромисно предложение за това бюджетният план да бъде съкратен с 50 милиарда евро. Но то не беше прието нито от ползвателите, нито от донорите на бюджета на ЕС. ЕК и Полша сметнаха, че съкращенията са твърде големи. В същото време държавният министър в германското министерство на външните работи Михаел Линк ги определи като „по-ниски от необходимото”.
Решението на британския парламент още повече заплита ситуацията. От вътрешнополитическа гледна точка това е поражение на премиера Камерън. Десетки консервативни депутати не подкрепиха неговата позиция бюджетът на Брюксел да бъде замразен на сегашното ниво, като в краен случай се отчете и инфлацията. Най-радикалните евроскептици от групата на консерваторите се обединиха с лейбъритската опозиция и настояха за безкомпромисни искания за съкращаване на финансовите рамки на ЕС до 2020 година. Вотът не е задължаващ, но съществено ограничава полето за британски маневри по време на ноемврийската среща на ЕС.
Бюджетното планиране в ЕС винаги е било трудна работа. Сега то е още по-трудно заради еврокризата. В страните, които внасят в Брюксел по-големи суми, отколкото получават, това субсидиране се възприема изключително непопулярно. Правителството на Германия би искало бюджетът на ЕС да бъде съкратен със 100 милиарда евро. А замразяването на нивото от 2011 година, както предлага Камерън, би означавало недостиг от над 200 милиарда евро. Но на Камарата на представителите в Лондон това й се вижда малко.
Създалата се ситуация най-вероятно ще бъде основната тема по време на преговорите на британския премиер с германския канцлер Ангела Меркел, която ще посети Лондон на 7 ноември. Това е един от редките моменти, когато Германия и Великобритания имат сходни позиции по делата на ЕС, като сега настояват за финансова сдържаност. В Лондон, Берлин и Стокхолм смятат, че преди да се говори за увеличаването на парите за Брюксел трябва да се намалят земеделските субсидии, които са около 40% от бюджета. Но това противоречи на интересите на свикналите с тях страни като Франция, която предупреди, че ще отхвърли намаления бюджет.
От друга страна, кризисният завой в бюджетния въпрос носи и рискове. Британският кабинет може да обрече на провал рамковото финансиране на ЕС, за чието утвърждаване е нужно съгласието на всички 27 страни. Но тогава бюджетът на ЕС ще се приема всяка година с обикновено мнозинство, като не е изключено това да стане, въпреки Лондон. Германия също няма да приеме бюджетната задънена улица, тъй като това би увеличило проблемите в европейската политика на канцлера. Изглежда, че всички замесени страни ще се опитат да изработят компромис до срещата, но няма гаранции за успех.
Атмосферата в ЕС остава крайно напрегната и неустойчива. В Гърция настъпва решаваща седмица преди следващата среща на министрите на финансите на страните от еврозоната, от които се очаква съгласие за отпускането на транш от 31,5 милиарда евро за Атина. В сряда правителството получи подкрепата на парламента за приватизирането на пристанищата, летищата, електрическия концерн и друго държавно имущество. За одобрение на депутатите е предложен и нов пакет с икономии, който предизвика недоволството на обществото. На 6 и 7 ноември страната ще бъде парализирана от всеобща 48-часова стачка, организирана от профсъюзите.
Продължават да се сгъстяват икономическите, социалните и политическите облаци над Испания. Във вторник статистическата служба съобщи, че за пето поредно тримесечие БВП на страната се е свил. Една четвърт от трудоспособното население на страната е без работа. Испания е обхваната от масови протести срещу правителствения режим на затягане на коланите.