Чанта, пълна с усмивки

Генчо Арабаджиев

По Великден писателят Тихомир Йорданов закръгли осемдесетте. Дни преди това издателство "Славена" пусна от печат поредната му книга "Пътна чанта". Подзаглавието й е назовано "Разни четива". А всъщност това е един сборник от разкази, стихове, злободневки и есета, посветени на актуални теми от нашето всекидневие. Леки по сюжет, написани с усмивка и като че ли на прима виста, всъщност са повод за размисъл, за вникване в онова, което ни заобикаля и вълнува. И понеже писателят живее и твори във Варна, морето и морските нрави са чести примери за житейски и философски умозаключения.
Автор на повече от двадесет сборника със стихове, разкази, новели и публицистика, Тихомир Йорданов е сред най-солидните културни стълбове в морската ни столица през последните петдесет години. Във Варна постоянно живеят и работят и други поети и писатели, литератори от национален мащаб като Тодор Копаранов, Валери Станков, Панко Анчев, Елка Няголова и още други, но не може да има никакво възражение на твърдението, че стожерът на варненския културен живот е Тихомир Йорданов. Дълги години той е културният редактор на окръжния всекидневник, главен редактор на варненското издателство, на тамошното радио и на първия морски телевизионен център. По едно време бе директор-реформатор на музейния комплекс "Владислав Варненчик". Неведнъж неговото преместване от един на друг културен пост е било следствие на негови позиции и мнения, несъвместими с официалните за времето си. Но около него винаги е имало духовни братя, верни на неговите възгледи и житейски прозрения.
В най-новата си книга "Пътна чанта" писателят отново, с познатото си великодушие и любезна усмивка, ни повежда на път, на нови срещи със своите съвременници. Но, помъдрял от годините, нерядко той търси за подкрепа на своите идеи философски премъдрости още от древните елини до наши дни. Любопитни са неговите разходки из топонимията, българската история, спомените на предците. Стягайки пътната си чанта, писателят признава, че е вложил в нея "чиста съвест, добра усмивка и връзка сполуки. Не пропуснах и добро самочувствие", уверява ни той. И е напълно прав. Защото всяка отделна творба в сборника - разказ, стихотворение, есе или етюд, искри от съвременност, изпълнена е с онези вълнения, които тревожат българите днес. Само че писателят стои над тях и ни внушава онази максима, която крепи живота на хората: И това ще мине!
В тази "Пътна чанта" с пълно право би имало място и за един по-стар негов разказ, наречен "Политическият гьол", отпечатан преди пет години в сборника "Разкази от първа ръка". Понятно е защо, след като премиерът Борисов води толкова време епична борба с гьола на АЕЦ "Белене". Ще завърша с цитат от него: "Да не забравя да поясня. Думата "гьол" е турска. Но тя трайно е влязла в българската лексика. И ако в турския език е литературна дума, за българина тя носи презрителен оттенък. Това ми напомня чуждицата, с която варненци са нарекли баража със събираната там гореща серниста вода, лекуваща много заболявания, освен едно - политиканството, па било то и дребно." Нищо, че понякога то формира позициите и на "едри" политици.