Че от какво да сме щастливи?

България е десетата най-нещастна страна в света, се посочва в обявения вчера Доклад за щастието, поръчан от ООН. Според проучването по-нещастни от нас са само гражданите на Танзания, Зимбабве, Ирак, Пакистан, Руанда, Етиопия, Грузия, Индия и Украйна. Представяте ли си - оказва се, че даже сомалийците харесват повече живота си от българите!
Данните обаче не са кой знае каква изненада. В последните години страната ни е все сред последните в ЕС на опашката за щастие. Но тъй като повечето народи в Европа живеят доста прилично и средно имат висок стандарт, на песимизма на българите се гледаше повече като на национална черта да сме все недоволни и да си мрънкаме. Сега обаче работата е по-дебела. Вече сме сред абсолютните аутсайдери и в световните класации. Сиреч, вместо нещата в държавата ни да се подобряват и малко по малко да се съвземаме, ние вървим назад, също като раците.
Само че, ако питате управляващите, България се развива успешно и животът ни е тип-топ. Помните ли, че преди време на заседание на МС премиерът даже се похвали, че благодарение на него и на правителството "хората станали богати", трупали големи пари в банките, купували си най-модерна домакинска техника и си живеели нашироко.
Широко обаче е май само около врата на Бойко Борисов и сие. Народът тъне в мизерия. Заплатите - като в страна от Третия свят. То поне редовно да се получаваха, но и това не е сигурно. И отгоре на всичко премиерът използва недоимъка, за да си прави пиар, раздава като Дядо Коледа на бедните и гладните по някой лев от бюджета, т.е. взети от всички нас, данъкоплатците. Пенсиите на две трети от възрастните също са като за "последна грижа" - едва им стигат за комат хляб и кисело мляко. А надежда за някакво увеличение няма. Даже над главата на бъдещите пенсионери ще висне Дянковият дамоклев меч изобщо да не получават пенсии, след като кабинетът реши да опапа и Сребърния фонд. Няма прилично образование и здравеопазване. Икономиката и земеделието ни вече са "пуснали кепенците". Някога бяхме сред най-големите износители на редица стоки по света, сега заводите за електроника правят пластмасови кофички, а военните заводи - маратонки на ишлеме. И май скоро ще произвеждаме само клечки за зъби. Безработицата стиска народа за гушата и младите бягат в чужбина, за да се отърват от глада. Казват, че психичното здраве и добрият семеен живот също носят приятни емоции на хората - у нас и това не ни е наред.
От какво тогава да сме щастливи? Няма нормална причина!