Черна дупка, покрита с мъгла

Колкото повече подробности излизат за трагедията на автомагистрала „Тракия“, толкова повече се убеждавам, че времето е непознаваемо и има поне хиляда скорости, хиляда измерения и хиляда болки.
Слушах разказа на жена следователка, очевидка на трагедията. Разказа за мъж в смачкана жълта кола, който гледал съвсем спокойно, безразлично даже, но доколкото разбрах, краката му били смазани. 
И тогава следователката каза, че времето спряло и тя се чудела на кого трябва да помогне – на кого най-напред трябва да помогне. 
Не знам откъде ми е дошла тая работа, може би баща ми ми е прехвърлил на мен, но и той, и аз бягахме от подробностите. Подробностите, казваше баща ми, развалят всичко. Хубаво – подробностите развалят всичко, ама животът, както се оказва, е низ от неспиращи подробности, а смъртта – една-единствена спряла подробност. 
До смърт се натоварвам от подробности, но без подробности няма картина, няма литература, няма живот. Без подробности няма любов, няма детство. Докато оная последна Подробност не спре накрая пред всеки от нас. 
Подробностите ме натоварват до смърт, но и ме окрилят, карат ме да се надигна, да се окуража – гледам как една след друга пристигат линейки и спират пред болница, а встрани от тях с последни сили тича жена. Стиска си в ръце чантата и тича – сигурен съм, че иска да помогне. Друга жена заедно с дъщеря си тръгнала веднага да дарява кръв и даже се извила опашка от желаещи да дарят кръв. Тази опашка от кръводарители е велика случка и въобще не е подробност. 
Телевизиите отмениха изведнъж целия друг живот и говорят и показват само трагедията на магистралата. Осъзнават или не, но по този начин те ни завличат в черната дупка на смразяващата новина, че единайсет души са умрели, че няколко берат душа и че са десетки ранените.
Гениалният Стивън Хокинг, писал най-много за черните дупки, твърди, че в края на краищата черните дупки, колкото и да поглъщат и да херметизират всичко, в другия си край изпускат малки невидими частици. Не разбрах какво точно изпускат истинските черни дупки, но в случая черната дупка на смъртта на автомагистрала „Тракия“ изпуска една след друга почти невидими кървави сълзи, които нямат умиване. 
Има си кой да каже кои са виновните. Но идея си нямам защо една мъгла – една жестока като вещица мъгла, наказа със смърт и с осакатяване толкова хора. И именно като черна дупка скръбта и трагедията привличат към себе си и нашите лични трагедии и болки, и разочарованията ни, и болестите ни. Ще го кажа и така – черната дупка на смъртта и на трагедията на магистралата привлича и всевъзможни политически лешояди, които нямат свян от нищо, нито страх от Бога. Те могат да се хранят и със смърт и да дебелеят от това, и да не им пука. И се кръстят, и демагогстват, та пушек се вдига и пада мъгла.
А още по-страшно от черната дупка е, когато същата черна дупка се покрие с мъгла и никой не подозира, че тя е там – черната дупка на Съдбата ни. 

Фейсбук