15 Май 2024сряда20:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Четири пъти са се увеличили трансплантациите

Около 2000 души на диализа не знаят, че може да им бъде присаден бъбрек

/ брой: 146

автор:Аида Паникян

visibility 598

От 19 през 2012 г. трасплантациите у нас са се увеличили на 79 през 2014 г., сочат данни на Изпълнителната агенция по трансплантация. От началото на годината на 36 души е присаден орган - сърце, бъбрек, черен дроб, донорите в мозъчна смърт са 8, докато за цялата 2012 г. бяха двама. В момента 994 души са записани в листата на чакащите за трансплантация, а само 914 от тях чакат за бъбрек.
Около 3500 българи са на хемодиализа, но на близо 200 от тях не може да бъде направена трансплантация, тъй като твърде дълго апарати са пречиствали кръвта им и вече имат увреждания, обясни проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология към Александровска болница, по време на среща на лекарите координатори по донорство в Бяла. По-голямата част от тези хора не са информирани за възможността да им бъде присаден бъбрек, а някои се боят от операцията, обясни нефрологът.
Недоверието в здравната система и недостатъчната информация са сред причините за малкия брой донори в мозъчна смърт, смятат лекарите. Става въпрос не само за доверие към трансплантолози или координатори, а изобщо към лекари и медици, подчерта проф. Вилиан Платиканов от УМБАЛ "Св. Марина". По думите му напоследък все повече хора имат доверие в лекарите и даже има случи, при които близките на починал пациент сами питат дали той може да стане донор.
Лекарите бяха категорични, че няма отказ за донорство от близки на пациенти в мозъчна смърт, ако на тях им се обяснява какво точно се прави за спасяването на живота на техния близък, но когато мозъкът му вече не се снабдява с кръв, дори сърце, бял дроб, бъбреци да работят, този пациент всъщност е мъртъв. За 10 години например в Хърватия вече почти няма хора на хемодиализа - щом на пациент бъде установена бъбречна недостатъчност, веднага е включван в листата за трансплантация, а операцията се прави много скоро. Това обясни проф. Желко Жупан, който бе гост на форума в Бяла. По думите му годишно в Хърватия се правят поне 400 трансплантации. На въпрос на ДУМА как е уредено законодателството за донорство и трансплантации и каква е организацията, проф. Жупан отговори, че всичко е като в България. Въпреки това не стана ясно защо у нас донорите в мозъчна смърт и трансплантациите са толкова малко.
Съвременните методи на установяване на мозъчна смърт са надеждни и точни и отговарят на световните стандарти, поради което лекарите не може да сбъркат, увери неврологът проф. д-р Параскева Стаменова. По думите й възможно е двама пациенти да са в мозъчна смърт, но органите на единия да са годни за трансплантиране, а на другия - не, тъй като са увредени. В случаи като втория е по-добре да бъдат спрени апаратите, които поддържат живи сърцето, белия и черния дроб, бъбреците, тъй като те няма да бъдат трансплантирани, а мозъчната смърт е необратим процес, обясняват медици. Някои от тях предлагат промяна в законодателството - да бъде записано изрично, че в такива случаи и при изричен отказ на близките да дарят органите на пациента в мозъчна смърт, апаратите биват спирани. Да се увеличи броят на болниците, които отговарят на изискванията за донорска база, е една от стъпките на ИАТ.
 

Над 12% от българите нямат банкова сметка

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 89

Държавата взе още 200 млн. лв. заем

автор:Дума

visibility 449

/ брой: 89

Фирмите у нас все по-трудно получават парите си

автор:Дума

visibility 484

/ брой: 89

Хамас планирала база в Турция

автор:Дума

visibility 528

/ брой: 89

Силяновска пак пропусна името на страната си

автор:Дума

visibility 534

/ брой: 89

Макрон: ЕС да смени своя бизнес модел

автор:Дума

visibility 489

/ брой: 89

Още година без мита и квоти за украинския внос

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 89

Знания и пошлост

автор:Деси Велева

visibility 517

/ брой: 89

Предизборни идиотщини

автор:Любо Кольовски

visibility 501

/ брой: 89

Институционално безхаберие

visibility 445

/ брой: 89

Време за преосмисляне

автор:Събина Петканска

visibility 487

/ брой: 89

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ