Чиновниците разбират е-управлението като пращане на имейл

Значителна чат от българската администрация си представя електронното управление като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма - с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни. Това са част от заключенията в доклада на Българската стопанска камара (БСК) за дигитализацията на бизнеса, обществото и публичното управление. 

За много фирми наличието на интернет страница или фейсбук е достатъчна дигитализация. Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите, се казва в доклада.

Анализът на БСК показва още, че България изостава значително от страните, с които би искала да се сравнява по отношение на достъпа до интернет. Единствено Румъния е по-зле в това отношение.

Проучването е установило, че усещането на повечето българи е, че извън големите градове няма интернет. Всъщност България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Когато обаче става дума за скорости над 100 Mbps, страната значително изостава. 24% от домакинствата в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина - страната е на второ място по липсата им.

По отношение на дигитализирането на бизнеса и публичните услуги, България е на средно европейско ниво, дори e на 8 място в ЕС през 2019 г. Съществен принос за челните позиции има наличието на услуги и на английски език.