Чорбаджийски неволи

Да сте чули в последните 25 години работодателите да не "скачат" срещу ръста на минималната заплата?. Мантрата, че ръстът й вдига безработицата, вече не действа. И през 2017 г. дадоха на съд ръста на МРЗ, но претърпяха крах.
Когато му изнася, българският работодател е евроатлантик, когато не му изнася - не е. Втора година МРЗ нараства според Евродиректива, но миналата година наши работодатели депозираха жалба към ЕК за нарушаване на европейското законодателство.
"Производителността е по-ниска от европейската!", крещи до пресипване българският работодател. Но не прави вложения в обучение и повишаване на квалификацията на хората, нито в автоматизация или роботизация на производството, както европейският му колега.
Работниците? Тихо се жалват, че ако не са в чужда или в държавна фирма, не им се плащат извънредни часове или работа по празници, а в договорите масово пише 4-часова заетост, но реалната е осем. Не ти ли харесва - вратата е ей там! Като през 30-те на ХХ в.
Да, съвременният пазар на труда в цивилизованите държави изисква договаряне между синдикати и бизнес за минимални ставки в различни сектори. Но надраснал ли е съвременният български работодател епохата на първоначалното натрупване на капитала? В Европа тя е била от средата на XV до средата на XVIII в.