Човек на духа

Илия Борисов

Седнах над белия лист да напиша и подредя във възпоменателно слово тези думи за един голям и незабравим човеколюбец и високоталантлив художник. Човек на духа. Минаха близо петнадесет години, откак отлетя от живота, а споменът за Найден Петков, ласкаво и гальовно наричан от приятелите си "Бачо Найден", е жив. Никога не се забравят добрите и именитите хора, оставили ярки следи със своя живот.
Някъде към края на есента на 1971 г. в Клуба на дейците на културата във Враца се провеждаше вечер на нашумелия и популярен млад писател Генчо Стоев. В разгорещените разговори се намеси и един непознат човек, с побеляла глава. Всички се питахме кой е той. След това разбрахме, че е художникът Найден Петков, дошъл с приятеля си, поета Орлин Орлинов, в града. Още в тази вечер го почувствахме близък и с умната си и спокойна реч ни стана любимец. Той дойде тук, посъветван от стария писател бай Орлин Василев, който не един път му казвал:
- Найдене, вие с моето Орле трябва да отидете във Враца и да видите и изживеете в провинцията истинския и "живия живот", стига сте измитали софийските кафенета. А там, в Козлодуй, започва да се строи и атомна централа.

* * *
Найден Петков е роден на 16 май 1918 г. в раздиплените живописни простори на Ботевградския край, в село Видраре. Често си ходеше и се срещаше с местните хора. Остана докрай верен на народния живот и съхрани

обаянието си на романтичен и родолюбив човек

обичащ земята и природните красоти. Надарен с талант, учи и с вродената си дарба на рисувач успешно завършва Художествената академия в София в класа на проф. Никола Ганушев. Той е сред младите и ентусиазирани живописци, с които е пожелал при завършването им да се снима цар Борис. През 1947 г. в галерия "Призма" в столицата стъкмява и открива първата си самостоятелна изложба. Получава много похвали. После една след друга се зареждат художествените му изяви. Участва във впечатляващата изложба "Фронт и тил" като един от бойците по фронтовете на Великата отечествена война. Приет е за член на Съюза на художниците. От 1948 до 1950 г. е асистент в ателието на проф. Дечко Узунов в Художествената академия. Дълги години работи в Студията за игрални филми, където се изявява като отличен рисувач и автор на оригинални творби в приложната графика. Неуморният му и кипящ живот е свързан с

различни дейности в изобразителното поприще


- редовен професор във ВИИИ "Николай Павлович" и негов ректор през 1985-1987 г. Избиран е за първи зам.-председател на СБХ по времето на председателството на акад. Светлин Русев.
Много е трудно да се обхване забележителната му творческа дейност и да се разкаже за неговите изложби у нас и в чужбина. На всички тях Найден Петков показва с възторг галерия от оригинални живописни портрети и специфични за него майсторски нарисувани пейзажи. В летописа остават не една картини и табла и сред тях портретът на майка му, светица за него. В нея с особена любов и щедрост на таланта си той е показал величието и скромността, силата и красотата на майките, които са ни раждали. Удивляваме се, когато видим дългата му серия от портрети: "Родопчанка", "Русанка", "Помакинче", "Циганска Мадона"... Те са истинска и

неповторима класика в живописта

Мащабното платно на "Стария лозар", показано на поредната изложба през 1959 г. в Националната художествена галерия, най-добре и ярко откроява таланта му на именит и истински голям творец. В захлас и с прехласване сме оставали, когато посещавахме изложбите му, толкова истински и така естествено и живо нарисувани в пъстро обагрените със загадъчните и принадлежащи само на него бои. Разкошни са картините "Спиридон", "Копачки", "Разстреляни въстаници - 1923 година", "ИСА" и др.
Жаден да види и почувства пълноценно живота на планетата Земя, Найден Петков пътешества на привлекателни места в необозримия свят. Докосвал се е до непристъпните и стръмни склонове на Хималаите в Китай, опивал се е от красотата в зелените хълмове на Африка, изживявал е щастливи мигове в необятния Съветски съюз, бродел е из улиците и площадите на Париж, Атина, Цариград, Москва, Берлин, Мадрас, Калкута и къде ли още не. Впечатляващи и с неповторима цветна хубост и красота са маслените му картини от тези места.
Ще спомена, че необхватното му

уникално и чаровно изкуство

е показано не само у нас, но и в такива културни центрове като Париж, Венеция, Лугано в Швейцария, Прага, Москва, Любляна, Тунис, Германия, Осло, Мадрид, Лисабон, Базел, Делхи...

* * *
Когато пишем и говорим за Найден Петков, винаги трябва да споменаваме, че той е художник на новото и конфликтно време, което изживяхме през втората половина на отминалия ХХ век. Той не се притесни и посвени да прекара близо четири години във Враца и на гигантския строеж на Първа атомна в Козлодуй. Директорът Симеон Русков и началникът на строежа Делчо Лулчев топло и сърдечно го посрещнаха. Заплатата му беше обикновена и малка за такъв голям художник. Но той нито веднъж не възропта. Предложиха му да живее в по-луксозно жилище в многоетажна сграда в центъра на Козлодуй, но той отиде да живее в обикновена къща на ул. "Милин камък" 3,

в дома на бившия селски ратай

Цветан Чоков. Оттам наблюдаваше и се радваше на величието на европейската река Дунав. Тук, в това незабравимо земно кътче и в уреденото си "ново ателие", където в двора щъкаха гъски и кокошки, овце и кози, се роди идеята и сюжетът да нарисува великолепния портрет "Бившият ратай" - за хазаина си влаха Цветан Чоков. Тази живописна картина спечели първа награда в един от конкурсите и сега е притежание на Художествената галерия в Самоков. Много са платната и графичните му рисунки, сътворени на уникалния национален строеж, част от които са притежание на Врачанската галерия.
Найден Петков остави незаличими следи в културния живот на областния град Враца. Няколко години изпълняваше скромната длъжност на секретар на групата на врачанските художници. Помогна с дарбата и таланта си на художниците Владо Ганецовски, Людмил Младенов-Цвекето, Митко Шонев, Цветко Йорданов, Георги Тишков, Васко Габровски и на много други в пъстротата на личните им изяви.


Творческият период във Врачанския край

Найден Петков смяташе за богат и ползотворен. Приживе литературният критик Борис Делчев изрече силни и много похвални думи за него: "Мисля, че Найден Петков е между най-предупредителните и най-сдържаните хора, които познавам. Той обладава тайната на една стеснителна задушевност, която не се натрапва, на една ласкава усмивка, която не се губи в гръмогласен смях, на една емоция, обуздана от разума, която се бои от външната патетична изява. По самото си същество такъв характер е чужд на екзалтацията и предразполага към сърдечно общуване."
Димитър Арнаудов написа: "Когато природата дава, не се скъпи."


Картина на проф. Найден Петков