Човешкото лице на Украйна

Масовите протести в Киев, започнали на 21 ноември 2013 г. след обявяването, че правителството на Украйна не е готово да подпише споразумението за асоциирането на страната към ЕС, се превърнаха не просто в истински кошмар, а в реална война. Вече няколко месеца поред Евромайданът е сред световните топ новини. Експерти, политици, държавни глави, премиери, министри, журналисти и кой ли още не анализират събитията в украинската столица. И, разбира се, изказват мнения, дават квалификации, загрижено или лицемерно съветват, поставят диагнози, броят жертвите и дават акъл за изход от създалата се криза.
Някои пък, ЕС и НАТО например, продължават наивно да вярват, че, като размахат пръст на президента Янукович, войната в украинската столица ще приключи като с магическа пръчка. Че ако заплашат представителите на опозицията да не им издават визи за САЩ и европейски държави, кръвта от площадите на Киев ще може да се отмие, все едно никога не е била там. Че щом наложат някакви си изключително строги санкции на високопоставени длъжностни лица, десетките загинали ще възкръснат, а стотиците ранени ще забравят откъде и защо са белезите по телата им. И така нататък, и така нататък...
Колеги журналисти от най-различни световни медии не спират да информират света за случващото се в Киев. Разтърсващи снимки на убити милиционери и цивилни заливат агенциите. В социалните мрежи се постват смразяващи кръвта текстове, написани в последните минути от живота на тийнейджъри, простреляни на Майдана. Различни сайтове и канали преливат от видеоклипове за безчинствата на групировките и зверствата на екстремистите...
Колко ли души обаче мислят в тези мигове за обикновените, немаскираните хора, в чийто гардероб липсват бронежилетки? Знаят ли например за майките на 20-годишни курсанти от военни училища, трупащи прегради пред влакове, за да не бъдат откарани насила синовете им на сигурна смърт в Киев? Наясно ли са, че мобилизацията на милицията и други униформени в цялата страна всява страх и ужас в мирните райони, намиращи се на стотици километри от Киев? Представят ли си безкрайните опашки пред банкоматите на посърналите от обезвереност в системата граждани? Имат ли идея как в ХХI век за минути се разграбват консерви в магазините и бинтове в аптеките?...
Наистина, малцина могат да си представят мъката и отчаянието на онези стотици, хиляди и милиони хора, които се молят произволът в Киев най-после да спре. А това има шанс да се случи, когато някой се замисли за човешкото лице на Украйна.