Чудото жива бира, или живот и пиво в едно шише

Живата бира всъщност е кехлибарена напитка, произведена по обичайната технология за създаване на пиво. Но за разлика от "обикновените" си събратя, при нея са спестени механичното пречистване - филтриране, и термичната обработка - пастьоризация. Дрождите, отговорни за ферментацията и други процеси при производството са живи, оттук идва и името - жива бира.

Добре е обаче да се знае, че именно наличието на изключително полезната хранителна съставка (дрождите) води до силно намален срок на годност. А също така прави напитката подходяща за консумация до 24 часа след производството. При прилагане на специални грижи - съхранение на тъмно, под налягане и ниска температура (например в кег), срокът за консумация може да се удължи до над 72 часа. Има и специални съдове с възможност за автоматично поддържане на температура между 0 и 5 градуса, където процесите на ферментация се задържат достатъчно, за да може живата бира да се съхранява от 7-8 седмици до няколко месеца.
Не бива да всява каквото и да е притеснение външният вид на тази напитка: тя е мътна поради наличието на механични примеси. Всъщност става дума за фини частици, както и по-големи остатъци от ечемични или житни зърна (от малца) и парченца листа от хмел.
Така или иначе, само истинските любители на пивото знаят какво се крие зад примамливото словосъчетание "жива бира в бутилка". За тях иде реч за две любими неща - живот и пиво в едно шише. А когато към всичко това се добави и определението "баварска", удоволствието става пълно, твърдят познавачи. Това лято популярната пловдивска бирария Jеgerhof (Йегерхоф) пусна на пазара първата си бутилирана "жива бира" в две разновидности - Hell (светла) и Weiss (бяла, пшенична) с трайност 7 до 8 седмици . В буквален превод името на напитката означава "Ловен двор", но в Бавария използват думата "хоф" и за дворец, така че ценителите се наслаждават на тази напитка като царе.
Любопитен факт е, че се вари в напълно електрифицирани и оборудвани пивоварни на марката Caspary, която има 225-годишна история и се произвежда по Райнхайтсгебот - Закон за чистота на бирата, създаден през 1516 г. Той регламентира производството и търговията с пиво в Бавария. Според документа в него може да се използват само вода, малц, хмел и мая.

Всеки ден пред очите на гостите в бирарията под тепетата в огромни медни казани се варят (и надлежно изпиват) по 350 литра. А когато към благородната напитка се прибавят и произведените на място типичните баварски наденички, истинският виенски шницел и класическият свински джолан, гарниран с прочутото "зауер краут" - тънко нарязано кисело зеле с ким, угощението няма граници. Очарователен детайл са току-що изпечените топли бретцели (гевречата с едро смяла морска сол), сервирани в панерчета, застлани с вестник "Жива бира". А за любителите на сладкото вълшебниците в кухнята майсторят щрудел с ванилов сос, типичните германски торти със сирене, домашен сладолед и още много вкусотии.
Именно на такива места има шанс да чуете, че историята на бирата е почти толкова древна, колкото и историята на човечеството. Най-ранните данни за варене на пиво са отпреди 6000 години. И тръпката по напитката не угасва през вековете, защото днес в света се произвеждат около 9 млн. марки пиво, на Октоберфест празнуват общо над 7 млн. души, а бирата е на трето място сред предпочитаните питиета, като преди нея са само водата и чаят.

Знае се, че шумерите са отдавали толкова голямо значение на бирата, та са имали дори богиня на пивоварството, наречена Никаси. Химнът, посветен на нея, е най-ранната позната рецепта за приготовление на пиво. В песента напитката се определя като "божествена", която прави хората "развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи".
Както показват клинописни таблички, открити в Месопотамия, бирата е била популярна още през третото хилядолетие пр.н.е. Във Вавилон пък произвеждали над 20 вида бира. Това наложило цар Хамурапи да издаде специален закон. В него се определяла точната цена на пивото, а производството на менте се наказвало със смърт. Хамурапи издал и указ, с който се лимитирала дневната дажба от бира на човек. Колкото по-висок бил социалният му статус, толкова повече имал право да изпие. Така висшите служители поглъщали до 5 литра пиво на ден.
Египтяните променили рецептата, според която бирата се правела от печен хяб и започнали да използват тесто. Въпреки тоталното обожествяване на виното, древните гърци също не останали безразлични към пивото. Според историка Плиниус в някои райони на Елада бирата дори била по-предпочитана. В античността смятали, че тя има собствен дух, който подчинявал душата на пиещия, и й приписвали свръхестествени свойства.
Някои римски хроникьори от началото на нашата ера споменават, че келтите, германите и други племена пиели бира. А викингите вярвали, че във Валхала (техния рай - залата, където според скандинавската митология смелите воини отиват след смъртта си) чашите на мъжете са винаги пълни.
През Средновековието в Европа пивоварството се премества в манастирите. Там подобряват технологията, използвайки хмела като консервант.

Съществува и легенда, която разкрива как по време на дългия Великденски пост баварските монаси се изхитрили да наричат бирата "течен хляб", за да не спират употребата й. По онова време за това се изисквало разрешение от папата. За да го получат, напълнили две бурета с жива бира и я изпратили към Ватикана. Но пътят бил дълъг, нямало хладилници и напитката се вкиснала. Когато светият отец я опитал, тя била мътна и неприятна на вкус. "Нека я пият тези варвари германците", отсякъл папата.

Друга забавна история от ХV век разказва за възникването на организираното пивоварство в Бавария. Според легендата, след като бирата стане готова, заливали с нея пейката пред работилницата и карали майстора да седне с кожените си гащи на нея. Събирали се около него и пиели, докато панталоните изсъхнат. Ако не може да стане от пейката, значи бирата му е добра.